Преди  повече от 100 години всяко второ семейство в Килифарево си е докарвало добри доходи от облагородяване на лози. 10 000 дка лозя са се отглеждали в землището през 30-те години на миналия век, а заради развитото пепиниерство облагородявали около 4 млн. лозички на година. Търговията с тях се развивала на територията на цялата страна, изнасяли ги също за Европа – Унгария, Франция, Германия… Този бранш от икономиката се развивал и в годините на соца, когато селището изнася над 10 млн. лозички годишно основно в бившите съветски републики. После всичко тръгва надолу и занаятът по облагородяване на лозя се губи безвъзвратно.
Пепиниерството – облагородяване на диви лози с цел производство на посадъчен материал, като поминък се развивало по тези земи още от времето на траките, а историческите данни сочат, че местните вина стигали чак до Древна Елада.
Масовото облагородяване на диви лози в региона започва около 1905 година. Тогава местният лозар Димитър Калчев пренася от САЩ няколко нови сорта грозде, които облагородява и засажда. Така се поставя началото на пепиниерството в района. По същото време бъдещият политически деец Трифон Саралиев, който бил завършил агрономство в Австрия, започнал да учи местните хора как да облагородяват лози.
Истински бум в лозарството и пепиниерството около Килифарево има през 20-те и 30-те години на миналия век. Като спасение от световната икономическа криза през 20-те години местните хора създават Лозаро-винарска кооперация „Мискет”, която съществува до 1947 година. През 50-те години, когато се създават ТКЗС-тата, производителите се вливат в общото стопанство.
Благодарение на пепиниерството в района около Килифарево били култивирани сортове грозде като булгар, димят, чауш, хамбургски мискет, памид и др., но през годините почти всички били изгубени.

Мила МИЛЧЕВА