Преди 25 години 83-годишната свищовлийка Милка Кирова, една от студентките на първия випуск на свищовската Академия, предоставя на в. „Българска Корона” своите спомени за събитията през далечната 1936 г. И досега нейните спомени продължават да представляват интерес, тъй като са една недостатъчно позната страница от нашата история. Оригиналната публикация от 1996 г. и текста, обогатен с няколко снимки, публикува в блога си Лъчезар Тошев.
Интересно е да се знае, че дарителят на Академията е вуйчо на най-великия български карикатурист акад. Александър Божинов, който е автор и на големия стенопис в Академията, изобразяващ стария търговски град Свищов. Изпълнител на завещанието е проф. Георги Данаилов.
Независимо от милионите си, Д. А. Ценов е живял твърде скромно, за което свидетелстват мемоарите на неговия племеник Божинов, публикувани преди години.
Милка Кирова, в. „Българска Корона”, бр.40, 26 септември 1996 г.
На 21 май 1932 г. присъствах на погребението на Димитър Апостолов Ценов в Свищов. Той почина в София, но беше пожелал да бъде погребан в родния си град. От гарата до манастирчето „Св. св. Петър и Павел” процесията премина през шпалир от учащата се младеж в Свищов.
Присъстваха и много граждани. Тогава още се разбра, че богатият свищовлия е оставил завещание, с което цялото си имущество, на стойност 50 милиона златни лева, дарява за построяване на академия по образец на немската Виртшафт Академи.
В завещанието обаче имаше клауза, че ако до 5 години след смъртта на дарителя то не бъде реализирано, имуществото следва да се предаде на роднините. Всички знаеха това условие, но никой не предприемаше нищо.
Академия също искаха да имат Русе и Варна и беше въпрос на голяма конкуренция кой да вземе надмощие. Когато времето почти изтичаше, в Пловдив се състоя събор на българските хорове, а там Свищов се представи с два хора – „Янко Мустаков” и хора при Музикалното дружество.
Аз пеех във втория хор. Председател на Музикалното дружество тогава беше Асен Ценов –

директор на Търговската банка. Той и неговият брат Любен, диригентът ни Иван Лозанов, Христо Кунчев и Димитър Данчев решиха да предприемат нещо за Академията.
В дните на хоровия събор те ни заведоха на гроба на Мария-Луиза в Пловдивската католическа църква.  С разрешение на свещеника, хорът ни изпълни цяла църковна програма и заупокойна молитва за майката на цар Борис III.
Княгиня Мария-Луиза в Свищов стъпи за първи път на българска земя и затова при пътуванията си инкогнито в чужбина, носеше титлата графиня Свищовска.
Трогнат от жеста на свищовлии към Августейшата майка, през април 1936 г. цар Борис III пристигна в Свищов. Случи се навръх Велика Събота и по време на службата в Съборната църква „Св. Троица” неочаквано за всички влезе Царят, с малка свита.
Накрая всички възторжено поздравяваха Негово Величество с „Христос Възкресе” и „Ура!”. Забиха камбаните.  За пръв път се включи сирената на Търговската гимназия…
Царят благодари и попита какво може да направи за града. Тогава инициаторите повдигнаха идеята за академията и Го запознаха как идва крайният момент на завещанието на Димитър Ценов.
Нощта цар Борис прекара в царския вагон, който беше спрял край село Ореш, но на другия ден отново дойде в града. Тогава посети Търговската гимназия, на която беше традиционният покровител и по онова време тя имаше 600 ученици. Придружаваше го княз Кирил.
На входа на гимназията го посрещнаха адвокатът Христо Христов, директорът на Търговската гимназия, кметът Богдан Пенев и други видни граждани. Кметът отново повдигна въпроса за осъществяване на това голямо дарение и царят обеща да сезира правителството.  Мощно „Ура!” посрещна думите Му. Поднесоха букети на царя, автомобилът му се засипваше с цветя по целия път.
По-късно след това (има се предвид след като е минало известно време от посещението – б. м. Л. Т.) адвокатът Христов се разхождал по перона на гара Левски, чакайки влака за Свищов. От София за Варна минал влак.  От прозореца на локомотива се подал царят и извикал: „Христов, кажи на свищовлии да бъдат спокойни. Ще имат Академия!”.
Най-после идеята за висше търговско училище възтържествува. Изпълнено е желанието на свищовския благодетел Димитър Ценов. За това дело спомагат и Свищовската дружба в София и нейният председател Александър Божинов, Министърът на търговията Димитър Вълев, както и цялата свищовска общественост. Приет беше Закон за Висшето търговско училище в Свищов и с Царския указ, Академията беше създадена.
Откриването стана на 8 декември 1936 г. в Аулата на Търговската гимназия. Тогава това беше Димитровден по стар стил – именният ден на дарителя Димитър Ценов.
Още в началото се бяха записали 250 студенти – повечето свищовлии, за да подкрепят начинанието. На тържеството присъстваха цар Борис, министри и висши чиновници.
Реч произнесе Негово Величество. Митрополит Софроний даде благословията си.  Назначен беше първият ректор – проф. Димитър Бъров. В театралния салон, където трябваше да се водят първоначално лекциите, беше сложена обща трапеза за 400 души.
Следобед официалната част приключи пак с реч на царя, но тържеството продължи с увеселение и факелно шествие. Канцеларията на Академията до построяването на собствената сграда, беше настанена в къщата на Екимови (срещу Търговската гимназия – б.м. Л.Т.).
През комунистическия режим нищо не се казваше за ролята на цар Борис III и родолюбивия свищовски елит по създаването на Търговската академия. Всичко комунистите приписваха на себе си, а всъщност нямаха никакъв принос Свищов да има свое висше училище. Неуспешни бяха и опитите на БКП да промени името на академията, тъй като срещнаха отпора на швейцарската банка, изпълнител на завещанието.
Крайно наложително е да се разкаже цялата истина за това как е създадена Свищовската академия, какви са ролята и заслугите на цар Борис III, за да не живеят студентите и потомците ни в неведение.
На 30 септември 1932 г. в Държавен вестник е обнародван Законът за приемане на дарението и завещанието на Д. А. Ценов от Свищов, а през 1936 г. в Държавен вестник, бр.200, 5.09.1936 г. е обнародвана Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, за създаването на Академията.

Тези два закона са в основата на Свищовската Академия.
Източник: блог на Лъчезар Тошев