Белодробната болница във Велико Търново е създадена от белогвардейския генерал д-р Фьодор Трейман.

Той е роден в Рига и е наследник на потомствени немски лекари, дошли в прибалтийските земи с Екатерина Велика в Русия. Д-р Трейман се включва като лекар във Врангеловата армия, разбита по-късно по време на Октомврийската революция. Нейни части, заедно с ръководената от генерала руска болница, пристигат по нашите земи и се настаняват във Велико Търново.
През 1931 г. руският генерал създава частна болница на ул. „Христо Караминков“ за лечение на туберкулозата. Болестта била широко разпространена в старата столица и покосявала деца и възрастни години наред. Мечтата на д-р Трейман обаче била да построи санаториум за лечение на гръдно болни. Към благородна идея го подтиква страшната статистика. През 1920 година починалите от туберкулоза са 168 души, през 1936 година те са 172-ма, а през 1927 година – 203-ма. През 1936 година болните от туберкулоза в града са 203-ма, като 29 от тях са ученици, а 13 – деца под седемгодишна възраст. Починалите от жълтата гостенка са 22-ма, а оздравелите – само тринадесет.
Общината в града подкрепила инициативата и през 1933 г. отпуснала 3 дка общинска земя на хълма Света гора. Генералът теглил заеми, правил ипотеки и едва след това захванал градежа на сградата. Санаториумът за белодробно болни бил открит на 1 септември 1937 г. с 40 места. Цялото семейство на руснака се включило в грижите за болните. Но тъй като леглата не достигали, генералът посещавал домовете на туберкулозно болните, където ги лекувал на място, сочат още архивите.
След 9 септември 1944 г. д-р Трейман е арестуван от органите на НКВД, пристигнали в България. По-късно по време на разпитите се самоубива. Това налага неговите наследници да изплащат дълговете за строителството на санаториума, който по-късно е национализиран и на 19 септември 1946 г. е обособен като самостоятелен Окръжен пневмофтизиатричен диспансер с поликлиника и стационар със 120 места.

Другите големи дарители на белодробната болница са семейството на Донка и д-р Владимир Витанов, роден в старопрестолния град. Той учил медицина в Монпелие, Франция, след това работил като околийски лекар в Дряново, а по-късно е бил и във великотърновската държавна болница. Дълги години е бил управител и на врачанския стационар. През годините във Велико Търново докторът се включил в дейността на читалище “Надежда” и станал негов председател.
Д-р Витанов учредил дарителски фонд от 300 000 лв., като 200 000 лв. от тях дал на държавната болница. Останалите пък разпределил на читалище “Надежда” и Туристическо дружество “Трапезица” във Велико Търново, а също на дружество “Развитие” във Враца. Тъй като двете деца на семейството си отиват от този свят заради туберкулоза, през 1936 г. Донка и Владимир решават да завещаят цялото си имущество на Велико Търново, където да се лекуват онези, които имат сходен проблем. Когато умира докторът, завещанието е било регистрирано в Общината в София. То е отворено, когато починала и съпругата му Донка през 1970 г., която е направила допълнение към завещанието десет години по-рано. От него станало ясно, че Витанова е оставила цялото си движимо и недвижимо имане на великотърновската държавна болница за постройка на павилион за лечение на бедни туберкулозни младежи. От архивните документи става ясно още, че на белодробната болница е завещан и апартамент и две кантори в София.