Из архива на ИВАН МИХАЙЛОВ, вождът на ВМРО, последният от великите революционери
През 1956 г. в Титовия концлагер Герово, Хърватия, са затворени десетки български емигранти, които не са съгласни с порядките на комунистическия диктатор. А младите хора от Македония са попаднали тук, защото са отказали да сътрудничат на властта в македонизирането на българите в областта.
Благодарение на намесата на ООН, през март 1956 г. българите от лагера Герово са прехвърлени в гр. Капуа, Италия. Западът е натоварил земеделския лидер Г. М. Димитров със задачата да бъде отговорен за българските емигранти.
Вождът на ВМРО Иван Михайлов, който живее в пълна нелегалност в Рим, отблизо следи прииждащите от България и от поробена Македония емигранти. За осъществяване на контакти с тях са натоварени неговите сътрудници Асен Аврамов (с псевдоними Мирски и Петров) и Борислав Иванов (с псевдоним Мирко). Иван Михайлов изготвя своята „БЕЛЕЖКА“, която всъщност е указания как трябва да се провеждат разговорите с новодошлите на Запад емигранти. В 34 точки са посочени всички детайли за контактите и диалозите с тях, за да се извлече максимална точна информация за положението в България и във Вардарска и Егейска Македония, както и да се открият онези млади хора с буден ум и интелект, кото биха служили всеотдайно и честно в борбата срещу враговете на македонското дело в емиграция.
В т. 2 четем:
„От всички се взима впечатление за младежта във Вардарска Македония: какъв процент считат, че е изцяло и фанатично от „новата нация“, какъв процент се смята и е готов бързо да се признае за български, до каква степен са усвоили новия „език“, до каква степен мразят България:
– Особено следното: а) за Югославия ли са, б) как гледат на идеята за независима Македония, в) как гледат на ВМРО, на нейните хора и програми. „
В т. 10 е записано:
„Когато Мирски (Асен Аврамов – б. а.) ще приготвя дописките, виждам, че те могат да се приготвят по начин, щото да се използват и за английския вестник. Доста(тъчно) е само да се изреждат фактите, без никакви наши украсявания и излишни коментари. Защото самите факти са достатъчно убедителни.“
Точка 14.
“ ВАЖНО: За (Горна) ДЖУМАЯ И ВСИЧКИ ОКОЛИИ ДА СЕ СЪБИРАТ ИМЕНАТА НА ХОРАТА, КОИТО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ Е ИЗБИЛА В СЕЛАТА И ГРАДОВЕТЕ, а също на изпратените в затворите и лагерите. Колкото може да се взимат данни и за броя на интернираните доскоро към стара България – поне броят на фамилиите от дадени села, доколкото момчетата знаят. „
Точка 16.
„ДРУГО ВАЖНО. С двама-трима най-сериозни от тях трябва да се побеседва на тая база:
а) нашето отечество има голяма и стара идея:обединена и независима Македония.
б) Тази идея има най-много последователи и сред поробения народ, макар да не са желателни сега шумни прояви, за да се пестят жертви.
в) Цялата наша емиграция е с тази идея и усилено работи чрез пропаганда в света.
г) Тази идея има в Америка официални институти, наши като представители, а нашето движение има и някои познати имена сред народа в чужбина, начело на тези наши народни идеали.
д) Където и да се намира наш младеж, с които и чужденци да работи, трябва да знае: че той идейно и духовно трябва да принадлежи на нашето движение, а не на някоя чужда политика, държава или идея.
е) Също така да знае: че на никаква българска политическа партия, земеделска, демократическа и каквато и да е, не принадлежи. Ние принадлежим само на Македония и на нейната идея, а Македония не е получила своя свобода, за да има свои политически партии.
ж) Само безпартийност и сплотеност може да спаси нашето отечество – всичко друго ще прави от нас само тор за чужди ниви, както се купува тор на пакети в магазините.
з) И когато се случи някой от нас да работи – от немай къде – с чужди държави или органи, трябва да знаем, че това е станало от немай къде, и че това е само временна работа, която никак не е сигурно дали непременно носи полза на нашето отечество и идея.
и) Трябва да се узнае в разговора поотделно с всеки, дали той е за независима Македония.
й) На всички трябва открито да се внушава, че трябва да изповядват без страх тази идея и да казват, че са хора на македонското движение и на никаква българска партия, нито пък на югославянска.
к) В разговор насаме наложително е всеки, който ви прави впечатление на буден и смел и почтен, да се запитва: ако в даден момент бъде повикан на борба под знамето на ВМРО, готов ли е да потегли (макар да се намира в далечна земя). Изобщо нашата задача трябва да бъде, щото тези млади хора духовно да ги организираме и да ги насочим в една честа връзка с нас и МПО, за да не (се) изгубят по широкия свят и да станат оръдия на български партии и министериабли.“
За налагането на новия „език“ във Вардарска Македония, Иван Михайлов се интересува в отбелязаното в т. 31.
„Не са ли чули във Вардарска Македония хората да протестират срещу вмъкването на сръбски думи в езика, срещу обучението на сръбски език в казармата и прочее.“
А в т. 32 Иван Михайлов изисква:
„Разпитайте ги за идването и ролята на ония даскали, които Тито беше изпратил в окръга (Благоевградски – б. а.). Какво ще кажат по цялата тази история и главно как на това е гледал народът. „
Точка 33.
„Всички питайте: народът във Вардарска Македония смята ли тая Титова република като своя държава или не.“
___________
Публикацията е изготвена със съдействието на г-жа Вида Боева – Попова, личен сътрудник на вожда на ВМРО Иван Михайлов в Рим, Италия, в продължение на три десетилетия.
