Запитани: „Защо ви гонят гърците?“ отговарят: „Защото сме богари“. Тогава темповци, колишевци и др. си поставят задачата да ги сломят. Разпращат ги по Войводина сред сръбските маси. В Гяково и Крушевлие са настанявани съответно 1800 и 5000 души, лишени от най-елементарни условия за живот. Отчаяните егейски българи искат отново да се върнат в България, за която винаги са копнеели. На 24 октомври 1948 г. 491 семейства подават молба до българското посолство в Белград да ги спаси от югославския ад, като им даде паспорти. В молбите им четем следните трогателни думи, както ги намираме обнародвани във в. „Работническо дело“, бр. 110 от 20 април 1950 г.
„Ви молиме за нашето изселване от Югославия в нашата мила България…“
Това са трогателни думи на около 2000 души. Преди това, на 5 октомври 1948 г., 43 семейства разказват тъжната си история:
„Щом дойдохме тук в Югославия и след известно време на нас, беломорците, ни се забрани движението от една околия в друга (подвиквали им презрително „бугари“)… А пък има едно, гдето ни е мъка много, щото ни правят гърци и гръцки поданици, но ние, за да докажем, че сме българи, при преброяваието ни, когато стана, декларирахме, че сме българи и имаме българско поданство. Но въпреки това нашето желание те ни отказват да запишат какво желание ние имаме и ни проповядват, че сме гръцки поданици… Ние сме казвали няколко пъти, че сме българи… и такива ще умрем…“
Коста Църнушанов, „Македонизмът и съпротивата на
Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.
На снимката: Бежанци от Егейска Македония.
