Буров трябва да се препрочита. Ето какво казва той за кризата от затвора, където умира.
Всеки един човек,… трябва да има по един декар нива, до селото или до града, за да я чувствува своя и да я обича. Да се храни от нея.
Със закон, публикуван в печата за сведение на народа, и то със златни букви, бих обявил, че се дава по един декар орна земя – край селото и край града на всеки българин, на всяка българка от рождението им.
И всеки да си знае своята нива.
При тежки години, при глад, при криза, при бедствие тази земя ще го изхрани. Защото един декар земя може да се раздели на десетина парцела.
За чушки, за домати, за дини, за пъпеши, за грозде, за тикви, за ягоди, за малини, за зеле, за моркови, за кервиз, за подправки, за пет кошера пчели. Къща без пчелин не бих оставил на мира. И бих давал премия – държавна премия на всеки пчелар и лозар. Бих направил около оградата на тази нива асми – лози, за грозде. Бих направил една беседка в края, да трупам зелето, морковите, картофите, всичко.
Един декар нива може да даде: 1500 кила ягоди, 3000 кила картофи, 2000 кила моркови, 6000 кила тикви, бели – за печене и за продан, на четирите ъгъла на нивата бих насадил орехи, череши, ябълки, круши, сливи. Да има плодове… (Ако не можеш да обработваш земята, поне плодове да има.)
Един декар – това е много нещо. И е по силите на един човек – банков чиновник или писар, пенсионер или домакиня да ги обработва. Това са хиляда квадратни метра. На ден по 5 метра да прекопаеш – а то е удоволствие и здраве – ще я прекопаеш за 20 дни. За една отпуска в годината. И ще имаш всичко. Но вие не го съзнавате и не го разбирате, ами искате да правите кепезета – на ви акъл, на ви учения, на ви теории. Вие не разбирате нищо от сметка и от калем
Атанас Буров
