На 1 април 1966 г. умира големият български писател и учен с европейска известност Димитър Димов
доц.д-р Петър Ненков
Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в град Ловеч, но детството му минава в бащината къща в Дупница.Майка му от стар и известен род в Дупница, а баща му завършва военно училище и загива, като капитан на фронта през Междусъюзническата война. До 10-годишна възраст Димитър Димов учи в Дупница. През 1918 г. майка му се омъжва повторно за Руси Генев – също офицер. Вторият му баща се отнася изключително грижовно към момчето. Руси Генев е артилерист, завършил военно училище в Санкт Петербург. Семейството се премества да живее в София. Вторият му баща се уволнява от армията с чин майори завършва право и започва работа, като тютюнев експерт.През това време Димов учи в училище „Васил Априлов“, а след това завършва гимназиалното си образование в Първа мъжка гимназия.
През 1928 г. Димов постъпва във Ветеринарно-медицин- ския факултет на Софийския университет, но след един семестър по настояване на пастрока си Руси Генев се прехвърля в Юридическия факултет. После се отказва от правото и отново се връща във Ветеринарномедицинския факултет , като същевременно започва да учи и испански език. През 1934 г. завършва висшето си образование, като доктор по ветеринарна медицина. Постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт. Като участъков ветеринарен лекар и микробиолог е командирован и работи в провинцията.
От 1939 година е асистент по анатомия във Ветеринарно- медицинския факултет на Софийски университет. През януари 1943 г. заминава на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“. През март 1944 г. се връща в България и е мобилизиран в Беломорието до септември 1944 г. От 1946 г. е доцент в Агрономическия факултет в Пловдив, а в периода 1949 – 1952 г. е доцент в Селскостопанската академия в София. От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във Висшия селскостопански институт „Георги. Димитров“ в София.
От 1942 г. Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас “, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура’“, „Отечествен фронт”, на списанията „Септември“, „Театър” и др. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. От 21 март 1964 г. до смъртта си е председател на Съюза на българските писатели. Умира на 1 април 1966 г. в Букурещ.
Той е автор на над 20 научноизследователски труда. Най-вълнуващите произведения на Димитър Димов са романът „Поручик Бенц“, издаден през 1939 г. През 1945 г. е отпечатан романът му „Осъдени души“.Той получава държавна награда и е преведен на сърбохърватски, унгарски и полски езици и е екранизиран. Романът „Тютюн“ е един от най-четените романи в българската литература. Романът е окончателно завършен през 1951 г. По политически причини романът е преработван два пъти. Екранизиран е през 1961 г. Като писател изразява подчертано леви позиции. Димитър Димов утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика.
Старите хора казват, че кръвта-вода не става! Припомням тази мъдрост, защото в семейството на Димитър Димов се ражда още един ярък творец. Това е дъщеря му Теодора Димова, която днес е всред най-популярните български драматурзи и писатели. Тя е автор на 9 пиеси, които се играят с успех от театралните трупи у нас и в чужбина. През 2006 г. романът и „Майките“ печели наградата за източноевропейска литература.Той има 11 издания и е публикуван на 9 езика. Романът и „Адриана“ е преведен във Франция и в Чехия. През 2010 г. романът и „Марма, Мариам“ спечели Националната награда Христо Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман „Влакът за Емаус“ спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г.
