На 1 април 1862 година е роден художникът-ерудит Антон Митов
доц. д-р Петър Ненков
Антон Митов е български художник, живописец, изкуствовед, популяризатор на изкуството.Той е един от първите светски худож- ници у нас. Живописта му е ориентирана към реалистично предаване на натурата. Антон Митов е художникът на пробуждащия се живот в След -освобожденска България. Картините му изразяват въодушевление от пъстрите оживени пазари, ярките дрехи. Оставя и произведения, посветени на Балканската война. Рисува също натюрморти, пейзажи, портрети. Оказва силно въздействие върху нашия културен живот в края на 19 и началото на 20 век .
Той е роден на 1 април 1862, Стара Загора. Брат е на художника Георги Митов. Завършва през 1885г. Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чарамфи. Преподава рисуване в гимназиите в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор е по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) Антон Митов е сред инициаторите за създаване на Рисувалното училище /Художествена академия/ в София и негов директор през периодите 1912-1918 и 1924-1927г.
Публикува художествени критики и полемични статии с надслов „Писма върху България“, Пише за вестниците „Балканска зора”, „Вечерна поща”, „Свят”, „Мир”, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазина, Тонино, Арнолд). Статиите му са критични и остри. Той е страстен популяризатор на изкуството. Обикаля страната и изнася над 750 арт. беседи. Автор е на първия труд по история на изкуствата на български език.
Заедно с Иван Мърквичка е инициатор за основаване на Дружество за поддържане на изкуството в България, редактор на списание „Изкуство“ (1895-1899). През 1911-1912 г. работи върху проектите на мозайките на храм-паметник „Александър Невски“ и създава религиозни творби в светски стил.
Антон Митов е автор на първите театрални костюми у нас и органи -затор на първите художествени изложби. Участва в повечето изложения в чужбина – Париж, Чикаго, Сент Луи, Венеция. Негови произведения има в Националната, Софийската и Пловдивската художествени галерии. За съжаление някои от най-емблематичните му картини са оста нали в частни колекции , извън България.
Умира на 20 август 1930 г. в София Много преди да почине през 1930 г., той е признат не само за един от най-великите ни художници, но и за един от най-големите патриоти. Успява да възпита в духа на изкуство то и сина си Борис (1891-1963), който също става известен художник, преподавател и професор в Художествената академия.“
По-значителните му творби са: „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894, НХГ), „Варненско море“ (1895, НХГ), „Портрет на жената на художника“ (1898), „Златар на софийски пазар“ (1898), „Група селянки на пазар в София“ (1903, НХГ), „Софийски пазар“ (1907), „Пазар на зеленчуци и грънци в София“ (1907), „Портрет на художника Иван Мърквичка“ (1908, НХГ), „Автопортрет“ (1921, НХГ) и др. Прави илюстрациите на романа на Иван Вазов „Под игото”. Награден е със „Златен медал за наука и изкуство“.
