„На завоя на Черна“
·
Младши офицер и водените от него подофицер и двама войника позират с отмъкнати от вражеските окопи три вързопа тел, вследствие на успешна акция на 40-ти пехотен Беломорски полк. Македонския фронт, 1917г. Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color.
Български юнаци от БЕЛОМОРИЕТО, сражавали се в Завоя на Черна от есента на 1916г. 
40-ти Беломорски полк заедно с 39-ти Солунски полк са от 2-ра бригада на 10-та пехотна Беломорска дивизия със щаб в Гюмюрджина, която от 1917г. е в 4-та Българска армия със щаб в Ксанти.
ПРЕЗ НОЕМВРИ 1916г. БЕЛОМОРЦИ и СОЛУНЦИ идват в Завоя на Черна, изминавайки хиляди километри от Беломорието в Македония. Хвърляни са без почивка ОТ ДВИЖЕНИЕ в месомелачката и понасят страшни загуби.
За тях се пее в прочутата песен за Завоя на Черна, където всяко едно изречение от нейния текст е исторически достоверен. Българският фоклор от Македония е ценен и затова, защото в него е ЗАКОДИРАНА истинската българска история.
“НА ЗАВОЯ НА ЧЕРНА“
Ясен месец изгрея,
на завоя на Черна.
На завоя на Черна,
на илядо и петдесет.
Бой започна, бой ужасен
между сърби и българи,
между сърби и българи,
англо-френци и германци.
Майорот го рания,
фелдфебелот убия.
Останая младите
да командват со ротата.
Дръжте се бракя, още малко,
е, не помощ кай иде!
Е, не помощ кай иде
откай Белото Море.
