Директорът на Преславския музей съобщи вчера, че в старопрестолния град е открит водопровод от Х век, т. е. от времето, когато цар Симеон изгражда новата столица. Само две-три малотиражни печатни медии съобщиха за това откритие. Ако колегите бяха намерили кило-две златни накити или златни съдове за пиене, находката щеше да бъде представен с огромна снимка на първа страница на всички вестници и с репортаж за нея щяха да започват новините в праймтайма на всички телевизии. За съжаление, през последните 10-20 години белег за успех в археологията стана откриването на златно съкровище. А всъщност най-висш белег за цивилизацията на един народ (освен писмеността) е наличието на канализация за пресни и отточни води.
Колегата от Преслав е прав, че през Средновековието в Европа няма такива неща. Канализационни инфраструктури има само във Византия и България. Сведения – и писмени, и археологически – за това има в изобилие. Един надпис от 837 г., намерен в Плиска, свидетелства, че кавкан Исбул е построил със свои средства водопровод, увенчан с чешма в центъра на столицата, „за да пият българите”. Водопроводите в Созопол са три, а има и отточна канализация, заустена в морето, както е и днес. Подобни инфраструктури са открити и в почти всички български средновековни градове.
Средновековните българи не само пият прясна вода и отвеждат отточните води в безопасни за здравето си места, но се и къпят. Изглежда – всеки ден, защото цар Борис І пита в 866 г. папа Николай правилно ли гръцките архиереи да ни забраняват да се къпем в сряда и в петък. Папата, който желае да ни прилапа в църковно-административно отношение, отговаря, че не е неканонично да се къпем, когато и както си поискаме. Освен в 200 крепости, в които се къпем и днес – Хисар, Кюстендил, София, Бургас и т. н. и т. н.) бани откриваме навсякъде другаде. Само преди три дни археологът Иван Христов съобщи, че е открил отлично запазена баня с подово парно отопление в малка планинска крепост в Троянския балкан. Отново нула внимание от страна на медиите. Така че и с това следва да се хвалим по света, а не само със златото. Наличието на инфраструктури за пресни и отточни води не е само любопитен детайл от нашето минало. То е имало далече отиващи последствия за здравето на българите, за физическите им възможности и дори за имунитета им. Всички европейски средновековни автори отбелязват, че българите са по-здрави, по-високи и по-малко боледуват от европейците между VІІ и ХVІІ век. Фактът, че българските земи не познават средновековните чумни и холерни епидемии в този мащаб, в който се проявяват в Европа, също се дължи на този факт. Две трети от населението на Европа измира при появата на чумата и холерата – у нас умират само отделни хора. Американски учен предположи наскоро в солидно научно изследване, че това се дължи на голямата консумация на пшеничен хляб в Средновековна България, докато в Европа, до вноса от Америка на култури като картофи и царевица, хората се ядяли само елда и просо. Пшеницата съдържала не знам какви си вещества, които укрепвали имунитета срещу чума и холера, докато елдата и просото не съдържали такива вещества. Сигурно е прав американският колега, но съм и сигурен, че ако знаеше, че в Средновековна България е имало канализация за пресни и отточни води, щеше да напише, че това е втората причина за липсата на големи чумни и холерни епидемии в България. Поне холерните епидемии, както е известно, се разпространяват от замърсена питейна вода.
Нито в Лондон, нито в Париж през средните векове е имало канализация. Затова созополския кмет Панайот Рейзи се похвали наскоро в едно интервю, че видял в Бритиш мюзеум глинена тръба от античния тръбопровод на града с надпис „тръба от най-стария водопровод в Европа”. Едва ли е най-старият – в Атина сигурно е имало водопровод стотина години по-рано, но все пак… Хората знаят кое е ценно като висш цивилизационнен белег. Време е и ние да започнем да се оценяваме не само по блясъка на златото.“
Проф. Божидар Димитров
