Четата на Пандо Шишков, лерински войвода, родом от героичното село Екши Су (Горно Върбени). Сред четниците са Благой Атанасов Романов и Мице (Димитър) Георгиев Романов. Участник в Македоно – одринското опълчение е и техния родственик Васил Попов, убит през 1913 г. на връх Султан тепе в Осоговската планина. През Първата световна война с орден за храброст е награден и кап. Георги Димитров Романов, командир на ескадрон, 1-ва конна дивизия. Иван Георгиев Романов заминава за Америка след погрома на Илинденското въстание и освен успешната си кариера е активен член на Македонската патриотична организация „Татковина“. Тази оскъдна информация успяхме да намерим за Стела Захариева, потомката на рода Романови от Екши Су. Самата тя не разполага с никакви данни, води я желанието да узнае нещо повече са своите предци. Публикуваме нейното писмо до нас с несъществени съкращения. Съдбата на братя Романови напомня на тази, сполетяла много други изселници и бежанци от Егейска Македония, изгубили връзка, разпокъсани по ирония на съдбата. Потомците на брата, останал в Скопие, вероятно са македонци, потомците на братята, установили се завинаги в България са македонски българи, а онези техни близки, потърсили някога по-добър живот в Новия свят, може би помнят, че корените им са от Егейска Македония.
„Информацията, която имам е много оскъдна… Човекът, който ме интересува е моят дядо по майчина линия. Била съм 3 годишна, когато е починал. За съжаление, майка ми също си отиде преди 20 години и няма на кого да задавам въпроси. Просто ми се иска да знам повече за произхода си.
Дядо ми се е казвал Лазар Романов. Най-малкият от четирима братя. За съжаление за тях знам само имената им, но не и как са били по старшинство. Казвали са се Благой, Борис и Минчо Романови от Екши Су. Дядо ми е роден през 1905 година. Не зная през коя точно година е било, но заедно с много други млади хора бяга от там и се заселва в България. Единият от братята му (не зная кой) се установява в Скопие, а друг (също не зная кой) – в София. Третият се е заселил в Калифорния, САЩ. Имам смътни детски спомени за снимки, писма и картички. За последно дядо ми се е установил в село Гиген (Плевенско), около 1934-5 година, до смъртта си през 1976г.
Мисля, че това е всичко, което си спомням…“
Стела Захариева
