Бежанци от Горно Броди (Серско), намерили убежище в София след Междусъюзническата война от 1913 г.
Дълги години жителите на Горно Броди участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. През 1903 г. селото пострадва след Илинденското въстание, когато много от жителите му са арестувани и заточени, а друга част се изселва в България. По това време голямото екзархийско българско село се превръща в трън в очите на гръцките андарти и то многократно е нападано от гръцки чети. Постепенно отношенията между екзархисти и патриаршисти се изострят и четите на ВМОРО често са принудени да извършват наказателни акции срещу гъркомани от Броди, окончателно приели елинизма. В битката си с гръцката въоръжена пропаганда селото си извоюва названието Малка София.
Горно Броди е освободено от османска власт по време на Балканската война, когато тук е имало 1100 къщи и над 8000 жители. При избухването на войната 107 мъже от селото се записват като доброволци в Македоно-одринското опълчение към Българската армия.
По време на Междусъюзническата война през юни 1913 година Горно Броди е унищожено напълно с артилерийски огън от гръцките войски като жителите му, които успяват да се спасят, бягaт в България.
