Макар дамското присъствие в историята на българското изкуство да не е толкова широко застъпено, аудиторията все пак е запознатга с творци като Елисавета Консулова-Вазова и Васка Емануилова. Една художничка обаче предпочита името й да потъне забрава, вместо да се съобразява с господстващата идеология. Това е Лика Янко.
Мистичността около образа ѝ започва с факта, че в отделни документи се виждат 4 дати на раждане. Сигурно е, че се ражда в семейството на преселници от Албания. Баща й Лазар Янков Грабова е председател на Съюза на албанските културни дружества „Дъшира“ и записва дъщеря си във Френския колеж в София, искайки да получи добро образование. В библиотеката Лика Янко попада на луксозни албуми с произведения на Сезан, Ван Гог и Гоген, които повлияват върху желанието й да се занимава с рисуване.
През 1946 г. е приета в Художествената академия с живопис. Там се учи от изтъкнатите професори Дечко Узунов и Илия Петров. От самото начало обаче тя заявява, че няма да следва утвърдения като единствен правилен художествен стил социалистически реализъм, поради което дипломната й работа получава оценка „среден (3)“. През 1967 г. има възможност да организира първата си самостоятелна изложба, но седмица след откриването й бива затворена с мотив, че някои от картините не са одобрени.
В следващите години се прехранва с илюстрации, рисуване на корици, картички, детски игри и изписване на великденски яйца. Принудителното й оттегляне от художествената сцена е нарушено, когато чуждестранни дипломати научават за творчество ѝ и започват да купуват нейните картини. През 80-те тя получава признание, след като получава наградата „София“. Преди кончината си на 22 юни 2001 г. Лика Янко дарява 80 свои картини на Софийска градска художествена галерия и сега любителите на изкуството могат да се насладят на картините ѝ, които дълги години са били забранявани.
