Ритуали и поверия през То̀доровата седмица
снимка: Michael Anfang
Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.
В българския народен календар То̀дорова неделя (Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Трѝмирна неделя, Суха неделя, Луда неделя, Гладна неделя, Черна неделя, Глуха неделя, Кукерска неделя) се нарича първата седмица от Великия пост, и заедно с Месни и Сирни заговезни и Тодоровден, образуват единен празничен комплекс. Ту̀дурската седмица няма фиксирана дата – тя е триоден (подвижен) празник и е обвързана с отбелязването на Възкресение Христово. Тази година То̀дорова неделя започва на 15-ти март и завършва с празнични кушии на Тодоровден (събота, 20-ти), откъдето носи и името си.
Според фолклора в това гранично време „земята е на решето“. Враждебен и опасен период, в който царят хаос, объркване, греховност и изкушения. По време на тази хаталия (лоша) и разпуловна (нечиста) седмица, не бива да се излиза нощем, тъй като навън бродят таласъми, караконджули и други нечисти сили, начело със „св. Тодор на бял кон и баба Ту̀дорица“. Когато срещнат някой по тъмно, те му напакостяват най-често с различни болести и страдания, като парализи, глухота, световъртеж.
Традиционно Св. Тодор е определян като светец-демон и най-често е описван като старец, нощен конник с бели дрехи, асиметричен (куц, глух, сляп, без нос и пр.) и „овампирчен“ мъртвец. Именно заради връзката си с подземното царство и смъртта светецът-конник е осмислян като посредник между двата свята. Той е този, който унищожава хаоса и възстановява баланса.
В този период на нарушена хармония отново жената е в центъра на празничната обредност. Тя „държи и води“ празника, тя е тази, която прекрачва границата между безопасния и опасния свят, за да предизвика злите сили от отвъдното и чрез редица специфични ритуали да възвърне реда на земята. Всеки от дните на То̀доровата неделя е свързан с различни поверия и произтичащите от тях забрани.
Понеделникът в народната традиция е приеман като полазен – както ти тръгне седмицата, така и ще продължи. Ето защо днес е добре да се започват нови начинания, да се взима, а не да се дава. Обикновено понеделник се смята за късметлийски, но не и този през То̀доровата седмица. В Източни Родопи го наричат още похлупен, заради вярването, че Господ „затваря душите на мъртвите“.
На Чисти понеделник се изчиства цялата къща, а боклука се изхвърля на улицата – така се изхвърлят и бълхите от дома. Къщата и стопанските постройки се обикалят със запалена слама, за да се предпазят от змии и гущери. В Странджанско горят парцали, за да изгорят очите на мишките и змиите. В Тракия приготвят и раздават на близките специален обреден хляб змиорка, за предпазване от ухапване от змия.
Всички съдове в дома се измиват с пепел, за да им се махне блажното. Стопанката на къщата приготвя постна храна за цялата седмица, тъй като до Тодоровден е забранено да се готви. На други места пък е точно обратното – на този ден не се пали огън, не се готви, не се меси, за да няма суша и мана̀ през лятото.
Понеделник се нарича още Песи, защото се извършват и обредни практики за предпазване от бяс. Тези традиции се основават на анималистичните разбирания на предците ни за болестите, които, според тях, могат да се пропъдят с насилие.
В Източна и Южна България и до днес се практикува обичаят тричане на кучета. В древността кучето е обект на култ, олицетворение на „опитомения вълк“, на чистото пространство. То е свързвано и със света на мъртвите, а ритуалът се осмисля като опит за връщане на баланса между двата свята (земния и отвъдния) в момент на пълен хаос, какъвто е този преходен период, както по отношение на годишните сезони, така и заради започващия Великденски пост.
Тричането се извършва извън града, на високо място. Приготвя се люлка, а кучето се връзва през плешките, въжето се усуква и го люлеят три пъти. На други места на опашката му се връзва празна тенекия, та с шума да прогони болестите, и се гони да обиколи махалата.
Първият ден от То̀доровата седмица е наричан и Кукеров, заради шествието на кукерите. В много райони и до днес група мъже, начело с „цар“, облечени в специални кожени одежди, с кожени или картонени маски, с препасани дървени оръжия, и с окачени на кръста чанове, обикалят селото. Те спират хората, плашат ги, и посещават всяка къща, вдигайки силен шум със звънците си. По икиндия на селския площад те покачват своя „цар“ на колесар и ритуално изорават и засяват земята. След това в боричкане, шеги и звън, всички се събират в дома на „царя“, където ги чака постна, но богата трапеза.
В някои райони свързват деня с Благовец и първото изкукване на кукувицата – оттук и наименованието му Куковден.
Лош, Черен, Глух, Сух, Усо̀вски вторник
Традиционно „вторник-запорник“ се смята за тежък ден, заради схващането, че тогава нищо не върви, а този от То̀доровата седмицата е считан за един от най-лошите в годината. Според фолклора родено на този ден дете ще бъде нещастно и без късмет.
На Черен вторник не се тръгва на път, не се сее, не се сключват спогодби, не се започва нищо ново, защото ще е несполучливо. Не се захваща никаква работа, за да няма болести и глухота. Жените не мият косите си, за да не сполети зло семейството им. Не се пере и не се работят дрехи за мъж (в народните вярвания дрехата се разглежда като „двойник“ на човека).
По традиция на Сух вторник с обредна пита се умилостивяват облаците, за да носят дъжд през лятото. От намазания с мед хляб се хвърля на покрива на къщата, наричан за облаците. По парче се заделя и за нивата, и за реката, от която Дъгата пие вода. Останалото се изяжда на крак (стоешком), в знак на уважение пред облаците, водата и всички природни стихии. На този ден жените топят пръстите си в сапунена вода и перат червен плат или женска кърпа, за да дава добитъка мляко през годината.
В Плевенско го наричат Усо̀вски вторник и спазват ритуал за умилостивяване на демона Усо̀в, който изсушава краката на домашните животни. Единият крак на трикрако столче се намазва с лой, увива се в парцали и се завръзва с червен конец, като се нарича да изсъхне крака на стола, а не на добитъка.
Луда, Тримирна, Черна, Преговяла сряда
В народните представи срядата е ден на лудостта. Тя е наричана още Разполовена, тъй като тогава човек може да разполови ума си, т.е. да полудее. Разполовяването се свързва и със схващането, че всеки има Ангел на дясното и Дявол на лявото рамо, които го напътстват. Ако на човек му е „слаб Ангелът“, Дяволът взима превес, помрачава му ума и той полудява.
Преговяла сряда слага край на строгия тридневен пост, започнал в понеделник. Всеки, който е тримирил, посещава местната църква, пречистява се, взима си светена вода и се захранва с варено жито – коливо. Вечерта у дома на тримирилия се събират близки и роднини, за да се отпразнува с богата постна трапеза. Вярва се, че ако на Луда сряда човек работи, ще окуцее.
Въртоглав четвъртък, Въртолома̀
„Четвъртък-несвъртък“ също е приет за лош ден в народните представи. Вярва се, че работа, започната на този ден, е обречена на провал, а този, който я е подхванал, ще стане щуроглав или въртоглав. Ето защо с предпазна цел се меси хляб, който се прекадява с тамян за здраве. От него се отчупва по парче за всеки от семейството, слага се и в яслите на животните. Парче се заделя и за лек срещу виене на свят (шемет) през годината.
В някои райони приготвят малки мравучени питки. Част от тях раздават, а останалите изяждат на бунището – така къщата е спасена от нашествие на мравки.
На Въртолома̀ не се сее и не се сади дърво, защото ще изсъхне. Не се започва строеж на къща. Не се купува едър добитък, защото ще избяга. Не се работи на полето, за да не го удари градушка. Не се приготвят боб, леща и други варива, за да не бъдат нападнати от червеи.
Шамотен, Черен, Куц, Глух, Сух петък
Ден на беди и грехове, петъкът е най-лошият и опасният в седмицата. Тогава е разпънат на кръст Христос, отсечена е главата на Йоан Кръстител, Кайн убива Авел. Ето защо се спазва строг пост, за да се изкупят греховете на предците.
В народните представи петък е смятан за тайнствен и прокълнат, особено в тъмната му част. Вярва се, че сънищата тогава са пророчески и се сбъдват. На Черен петък не се работи, защото работата няма да спори и все ще се заплита. Жените не решат косите си и не се къпят, за да не ги боли глава и да не оглушеят. Човек не бива да тръгва на път, за да не го сполети беда.
В навечерието на Тодоровден, в много райони стопанките раздават на близки и съседи по нечетен брой содени питки, намазани с мед. На други места под семейната икона в паничка слагат грах и гореща вода. Спазва се и Тудурска задушница – за душите на мъртвите се подават постни гозби.
Тодоровден, То̀дорова събота, Конски Великден
С идването на празничната събота се слага край на забраните и ограниченията от То̀доровата седмица. На този ден обект на култово почитание е конят, подковата е негов допълващ ритуален символ, а кулминация на празника са т.нар. кушии – тържествени надбягвания с коне.
Още в ранни зори стопанинът на къщата сплита на плитка опашката и гривата на животното, украсява го с шарени вълнени пискюли и цветя, и го води на водопой. След това се отправят към мегдана, където вземат участие в надбягванията. Спечелилия награждават с нова риза или кърпа, а коня му – с венец и нова юзда. Първенецът обикаля цялото село с коня си, за да честити празника.
На Тодоровден жените приготвят тудуровска леща и месят обредни хлябове с мая, наричани конче или копито, от които се дава и на конете. Вари се жито, което се благославя в църквата. След кушиите всички се събират на хоро в дома на победителя, където ги очаква богата постна трапеза. Важен ритуал на този ден е къпането на децата по изгрев-слънце, за да са здрави. Жените задължително мият косите си, за да са красиви и лъскави като конска грива.
На То̀дорова събота празнуват всички с имена Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Дора, Доротея, Божидар, Божидара, Юлиян, Юлияна, Тео, Теа.
