На 23 март / 5 април 1901 година умира видният български политик Константин Стоилов
доц. д-р Петър Ненков
Константин Стоилов е роден 23 септември 1853 г., Пловдив, в семейството на Стоил Константинов-заможен човек и преселник от Стара Загора и на Мария Моравенова от известен копривщенски род.
Първоначално учи в пловдивското епархийско училище, а след това в Робърт колеж, Цариград през 1873. Владее 5 чужди езика-гръцки, турски, френски, латински, английски. След колежа постъпва в юридическия факултет на Хайделбергския университет и го завършва като доктор по право през 1877 година.
След това заминава за Париж и в продължение на една година изучава френско гражданско право в Сорбоната. През 1878 г. в Прага, се запознава с чешкия историк, интелектуалец и общественик д-р Константин Иречек – бъдещ министър в българското правителство.
Константин Стоилов се завръща в България през лятото на 1878 г. и отначало е председател на Пловдивския губернски съд, а след 26 януари 1879 г. е председател на Софийския губернски съд и участва в разработването на проекта на Търновската конституция.
Той е депутат в Учредителното събрание в Търново. Притежава изключителни ораторските способности, блестящ стил, остър и пъргав ум и полемична дарба. В Учредителното събрание д-р Стоилов се определя към консервативното течение.
Сред консерваторите той е с най-високо образование, което го издига сред лидерите, въпреки че е много млад..Консерватори предлагат в конституцията да залегне имуществен и образователен ценз при избора на депутати , двукамарен парламент, при който сенатът коригира решенията на долната камара и ограничаване броя на членовете на парламента, което обаче е отхвърлено от Учредителното събрание .
По време на кризата след абдикацията на княз Александър I, Константин Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота.
През този период (1886-1888 г.) Константин Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов и в това на Васил Радославов. Самият той оглавява за кратко Министерския съвет. В кабинета на Стефан Стамболов е министър на правосъдието и прокарва няколко закона в Народното събрание, които съществено укрепват държавата. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата- шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения, които са материална основа на националната сигурност на държавата.
През 1888 г. Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 г. оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори.
Дело на Константин Стоилов е създаването на Народната партия през юни 1894 г., чиито пръв ръководител и всепризнат лидер той остава до смъртта си.
Правителството на Константин Стоилов поема управлението на страната в период на възходящо икономическо развитие на България. През юли 1894 г, министър-председателят Константин Стоилов отделя приоритетно място на стопанската дейност и стабилизиране на бюджета на държавата чрез икономии и реформиране на данъчната система Първите български златни левове с номинали от 10 и от 20 лева са отсечени през 1894 г. от правителството на Константин Стоилов.
Той води преговорите с Русия, с която през февруари 1896 г. са възстановени дипломатическите отношения, а княз Фердинанд е признат от Русия и другите европейски държави. Така, благодарение на неговите усилия е решен един от най-сложните външнополитически въпроси на България в края на ХIХ век и Княжеството укрепва международните си позиции.
Другата важна външнополитическа задача на правителството е да поддържа будно националното съзнание на българите в Македония . За целта са открити търговски представителства в Солун, Битоля и Скопие.
През януари 1899 г. правителството на Стоилов е принудено да подаде оставка, но оставя след себе си примерът за модерно стопанско управление, стабилизиране на демокрацията и външна политика в защита на националните интереси.
На 23 март / 5 април 1901 година Константин Стоилов си отива от живота , ненавършил 47 години.
