Правилните“ гени и „неправилните“ им любители
През последните няколко години из българската част на „Фейсбук“ се вихри яростна кампания срещу измислените „казионни“ учени и техните измислени вини от висините на „новите, модерни, иновативни и когнитивни експерти“. Няколко от тези пророци проповядват доста настойчиво и на моменти истерично серия „нови истини“. Сред тях сериозно място заема тезата, че видите ли „казионните“ консервативно настроени учени отричат откритията на съвременната генетика. Централно място сред сензационните тези заема тяхното „откритие“, че ние, българите сме носители на най-старото човешко ДНК, по-точно на известната хаплогрупа R1a…. Поради което трябва да се изправим и гордо да се бием в гърдите. Тъй де, поне в нещо да сме първи.
Тезата е част от доста добре подредена ПОЛИТИЧЕСКА КАМПАНИЯ. За нейните цели ще говорим след анализа на основните ѝ елементи. Но да се върнем към генетиката. Преди всичко някои уточнения.
Генът е функционално неделима част от генетичния материал; участък от молекулата на ДНК (при някои вируси и рибонуклеиновата киселина – РНК) със специфичен набор нуклеотиди, в чиято линейна последователност е закодирана генетичната информация. Генът влиза в състава на хромозомите. Съвкупността от всички гени в организма съставя неговия генотип.
Генотип наричаме съвкупността от наследствените заложби на даден индивид, записани в неговата ДНК. Според това доколко детайлно описваме ДНК на даден организъм се изменя и нашето описание на генотипа. Обикновено, когато говорим за генотип, имаме предвид алелите (вариантите) на определен ген или малка група гени на индивида.
Гените контролират растежа ни и качествата на нашето тяло. Те са отговорни за много от нашите черти, като цвят на очите, кръвна група или тегло. Всички унаследяваме от повечето от тях по две копия, по едно от всеки родител. Това е причината, поради която често имаме сходни физиологически черти с нашите родители.
ГЕНИТЕ НЯМАТ НИЩО ОБЩО С НАШЕТО СЪЗНАНИЕ. ДЕЦАТА НА ГЕНИАЛНИ РОДИТЕЛИ ЧЕСТО СЕ ИЗЯВЯВАТ КАТО ПОВЕЧЕ ОТ ПОСРЕДСТВЕНИ ХОРА. ОБРАТНО НА ТОВА ПОЧТИ ВСИЧКИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ПРОИЗХОЖДАТ ОТ ДОСТА СКРОМНИ РОДИТЕЛИ. Децата на българи, осиновени в Германия или в САЩ, независимо от генетичното си наследство израстват като немци и американци. Следователно приравняването на гените с етническото самосъзнание е доста семпла и грозна манипулация, граничеща със съзнателна ПОЛИТИЧЕСКА лъжа.
Опитите определени генотипове да бъдат обвързани с определени археологически култури, дори според авторите им, на този етап са само хипотеза. С развитието на изследванията тя изглежда все по-малко вероятна. Достатъчно е да посочим, че в пределите на Римската империя стандартизацията на материалната култура води до там, че представителите на различни етноси стават трудно различими от гледна точка на погребалния ритуал, бита, модата, оръжията, строителството.
Единствената качествена научна информация, която ни дава изследването на гените, документира миграциите на различни популации във времето и пространството. „ПОПУЛАЦИИ“, а не етнически групи!!!! (За да спестим място, бих помолил читателите да проверят сами значението на двата термина.)
Генетичните изследвания например не са в състояние да разграничат представителите на две миграционни вълни, съставени от носители на еднакви генотипове, но принадлежащи на различни етнически групи, например на печенеги и кумани. Особено, ако са се случили в рамките на кратко историческо време. Генетичните изследвания не са в състояние да дадат достоверна информация за формирането на различни етнически групи от носителите на един генотип. Те не могат да различат българин от сърбин, фламандец от валонец, немец от французин.
ЕТО ЗАЩО ТВЪРДЕНИЯТА, ЧЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ НОСИТЕЛИ НА НЯКАКЪВ МИТИЧЕН НАЙ-СТАР В ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ГЕНОТИП, СА ПРОСТО ЛЪЖА. ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ЖИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ ПОКАЗВАТ ДОСТА ПО-РАЗЛИЧНА КАРТИНА.
Гените и българите
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО С ЦИТИРАНАТА ЛИТЕРАТУРА!!!
Една илюстрация.
Достатъчен е бегъл поглед върху тази карта за да се установи, че
– На територията на Мала Азия и Балканите представените в кръвта на съвременните им обитатели генотипове са изключително разнообразни, за разлика от страните от Западна Европа, Североизточна Европа и Африка;
– Наследници на митичния праисторически ген могат да бъдат само една част (при това по-малко от половината) от съвременните жители на тези територии;
СЛЕДОВАТЕЛНО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В КРЪВТА НА ЕДНА ЧАСТ ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРИ ДЕЙСТВИТЕЛНО СА ЗАПАЗЕНИ ПРАИСТОРИЧЕСКИ ГЕНЕТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ. НИКОИ ОБАЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ДОКАЖЕ КАКВА ЧАСТ ОТ ТЯХ СА АВТОХТОННИ (НЕПРОМЕНЯЕМИ ОТ ПОЯВАТА СИ ТУК) И КАКВА ЧАСТ СА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРИВНЕСЕНИ ПО ТЕЗИ ЗЕМИ ОТ ПО-КЪСНИ НАХЛУВАНИЯ НА НАСЕЛЕНИЕ С АНАЛОГИЧНИ ГЕНЕТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ.
НАЙ-СМЕШНОТО Е, ЧЕ СПОРЕД ИСТИНСКИТЕ ГЕНЕТИЦИ ОСНОВНИЯ МАРКЕР НА ТОЗИ ПРАИСТОРИЧЕСКИ ГЕН – ХАПЛОГРУПАТА R1a – ВСЪЩНОСТ СЕ Е ЗАРОДИЛА ДОСТА ДАЛЕЧ ОТ БАЛКАНИТЕ, А ИМЕННО – В СРЕДНА АЗИЯ. Това е станало според специалистите преди около 20 000 години. Така че нейните първи носители наистина пристигат по нашите земи от Средна Азия.
Тук е моментът да уточним, че за разлика от представите на някои съвременни „експерти“, че миграциите през праисторията са ставали за една-два-три години по подобие на акция на съвременните експедиционни корпуси, това всъщност са били доста бавни процеси, развиващи се на вълни през определени промеждутъци от време (понякога векове), в хода на които са се променяли бита, икономиката, социалната структура, както и етническото съзнание на техните участници.
Чрез елементарна манипулация авторите на „генетични откровения“ се опитват да свържат теорията за първичния генотип на обитателите на Балканите с авторството върху „най-старата цивилизация“ в Европа и света. Веднага обаче възникват няколко проблема. Културата „Варна“, както и културата „Винча“ (веднага трябва да се каже, че те са разделени във времето и пространството и не са една култура, както напразно се опитват да докажат последователите на г- Гайд) са локални по своя териториален обхват. Те не оказват пряко влияние на развитието на културата в съседните области и на практика изчезват в самото начало на бронзовата епоха. Вече към края на 3-то хилядолетие пр. Хр. се формират други мощни центрове на развитие на локални култури, които дават началото на цивилизации – в Китай, Индия, Междуречието, Египет, докато в земите на съвременна България се наблюдава мъчително бавно развитие на нови археологически култури. Те са свързани не само с местните условия, но и с масираното проникване на територията на полуострова на нови вълни от заселници, които се спускат от север-североизток. Процесът е документиран и доказан не само от стотиците обекти, проучени археологически, но и от направените през последните години ДВК-анализи на костни останки на хора от това време.
Именно на база на смесване на завареното население и новите заселници започва кристализирането на материалната култура, която благодарение на по-късните писмени паметници определяме като култура на траките.
Развитието и разцвета на тракийската култура минават през няколко етапа. В резултат на археологическите разкопки на повече от 500 обекта – главно некрополи, благодарение на „казионните“ български археолози бяха добити доказателства и достатъчно обективна информация за нейната конкретика. Затова истеричните вопли за нейната „изключителност“, „изключително високо равнище за времето си“, „уникалност“, са просто израз на комплекс за малоценност. В повечето случаи от хора, които нямат дори бегла представа за броя и размера на археологическите проучвания и характеристиките на публикуваните обекти. Но пък знаят за тях повече от историците и археолозите.
Всъщност крайната цел на „новите експерти“ е да докажат, че ние, като преки наследници на най-старата европейска цивилизация – тракийската?!?! – нямаме нищо общо с някакви преселници от Алтай или Средна Азия. Ние сме си ние и тук никога чужденци не са минавали, един вид. Тезата е толкова наивна, че не се нуждае от коментар.
В скоби казано „новите експерти“ доста безсрамно си присвояват идеите, развити и защитени именно от „казионните“ български изследователи. За тракийско наследство (културно, доколкото през 60-те години на миналия век ДНК анализи в света не са правени) заговориха именно официалните учени в България. Именно те, в резултат на десетилетни усилия разкриха и интерпретираха богатството на тракийската материална и духовна култура. Именно те защитиха в световната историческа наука тезата, че тракийската култура е самостоятелен и равноправен елемент на античната култура в района на Източното Средиземноморие.
Да, тези неща не се отразяват нашироко в българските медии. И вината за това не е в специалистите, а в общите настроения на съвременните граждани на България, за които името на новото гадже на втория племенник на Нейно величество е по-важно от факта, че при разкопки е намерена златна обеца, която е по-стара от Варненското златно съкровище. Репортажът за това уникално откритие мина в новините с клип от 45 секунди. В същия новинарски блок за поредната автомобилна катастрофа бяха отделени три минути и половина.
ПП Не публикувам библиография, защото само тя би заела поне два пъти повече обем от този текст. На всеки, който се интересува от това, какво всъщност са публикували „казионните“ български историци и археолози бих препоръчал да поработят малко. Първо да влязат на официалните сайтове на съответните институти при БАН и на големите български музеи. След това да изчетат това, което е публикувано он-лайн. А после… винаги могат да се намерят специалисти, които да ги консултират и насочат. Истински специалисти не самозвани „експерти“.
