На 23 март (5 април нов стил) 1906г. над Параловския манастир край височините Карпите (днес в южна Македония) от многобройна турска орда е обкръжена и след ожесточен и героичен бой е напълно унищожена четата на легендарния войвода и син на българска Македония, Георги Костов Сугарев с псевдоними Вълкан, Митре. Един от най-великите български революционери и национален герой в нашата история. Сугарев е сред титаничните войводи на ВМОРО по време на славното Илинденско-Преображенско въстание в бунтовната 1903г. „Заплакало e Мариово“ е песен посветена на именития войвода. Според Коста Църнушанов Георги Сугарев е прототип на героя на Димитър Талев от романа „Гласовете ви чувам“, войводата Петър Донев Караджа.
Поради предателство, за което впоследствие е обвинен битолския ръководител на ВМОРО и личен противник на Сугарев, Петър Лигушев. Георги Сугарев е тежко ранен и се самоубива, а двамата четници Петко Кънев и Кръстю Буфчето от Буф се спасяват с помощта на местни селяни. След смъртта на големия войвода са открити част от архивите му и избухва Лигушевата афера.
Георги Сугарев проявява водачески умения, като сплотява четниците си, а селяните убеждава за каузата на организацията. В началото на Илинденско-Преображенското въстание (1903) е битолски войвода, а по-късно става горски началник в Гяватоколския район като участва в редица сражения. Смъртта на ползващия се с голям авторитет в редовете на ВМОРО – Сугарев е сериозен удар върху освободителното движение в Македония и Одринско. Както пише Алберт Сониксен:
„Георги Сугарев беше един от най-способните между големите войводи и пръв организатор заедно с Даме Груев. Преди всичко той беше един от малкото останали неповлияни от вътрешните партизански борби… Той беше известен и със своята извънредна честност.“
Роден е през 1876г. в старопрестолната българска столица Битоля, тогава в Османската империя, днес в Македония. Семейството му е крайно бедно и Сугарев едва завършва четвърти клас на Битолската гимназия. Майка му Донка Сугарева (1846-1932) и братята му Христо, Вангел, историк и автор на статията „Българската националност на македонците“ (The Bulgarian nationality of the Macedonians) и Михаил емигрират в САЩ и активно участват в дейността на Македонската патриотична организация. Става учител първо в Демир-Хисарско, Кичевско, Поречието, а накрая и в Битоля. Ръководи градска терористична група на ВМОРО заедно с Нечо Егренец, Ристе от село Будаково, Боше от село Трап, Аце Коларчето, Тодор Фурнаджията от село Лажец, Йосиф от Жабени, а във втора група са Иван Кафеджията, Кочо Песнаджиев, Миалече Лисолаец, Михаил Димев и Начо Дживджанов. Подпомага дейността на Георги Попхристов, който пише за него:
„Сугарев беше всецяло предан на делото, съвсем бше зарезал своите домашни, които чакаха неговата подръжка. Нищо друго не го интересуваше освен делото. Беше даровит агитатор и способен организатор.“
През 1901г. става четник на Никола Русински. Същата година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО, но през февруари 1902 година минава в нелегалност след избухването на Йосифовата афера. Сугарев е делегат на Смилевския конгрес на Битолски окръг. Георги Сугарев убива своят роднина Ристе (Христо) от Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Парашкев Цветков.
Заедно с войводите Христо Узунов и Дякон Евстатий помагат на Даме Груев да въстанови организацията след потушаването на въстанието. Сугарев участва в работата на Прилепския конгрес на ВМОРО в 1904г. До зимата на същата година, когато Георги Сугарев заминава на лечение в България, е въстановена голяма част от мрежата на ВМОРО в района. Започва борба със сръбската пропаганда в областта Азот в края на лятото на 1905г. Координира действията си с велешките войводи Панчо Константинов и Иван Наумов Алябака, по-късно заминава за Битоля, за да уговори съвместни действия на четите от Битолския и Скопския революционен окръг. Помагат му още Петър Юруков и Петър Радев.
През март 1906г. начело на четата си Георги Сугарев се отправя към Мариово, за да противодейства на активизиралите се гръцките андартски чети.
