На 23 март 1940г. в българското серско село Мръсна (Беломорска Македония, а днес Гонимо) е роден Ристо Василев Шишков. АСЕН ВИДЕНОВ

На 23 март 1940г. в българското серско село Мръсна (Беломорска Македония, а днес Гонимо ) е роден Ристо Василев Шишков. Виден български филмов, театрален и телевизионен актьор от Социалистическа Република Македония. Една от хилядите невинни жертви по време на „Титовия рай“ в Македония след 1944г.

На 18 ноември 1981г. режисьорът Владимир Милчин, който същевременно е сътрудник на УДБ-а, се среща с Шишков и в дописка пише:

„ … дойде Ристо Шишков в пияно състояние и без повод се обърна към нас: „Аз съм българофил, който има смелостта публично да признае това без да се плаша от обществеността“, а в същото време се обърна към мен, че всичко това мога да го предам на службата.“

Умира на 17 юни 1986г. в Скопие от бъбречна болест, причинена от полицейските побои. Шишков играе в общо 54 театрални постановки, в 11 филма, пет телевизионни драми, три телевизионни сериала и много радиопиеси. В негова чест се провежда фестивалът за камерен театър „Ристо Шишков“ в Струмица.

Роден е в българска, Беломорска Македония. Баща му и вуйчо му са лежали в гръцки затвор в Крит. В 1945 година семейството му през България се изселва в Струмица, Югославия, където Шишков получава началното си образование. Завършва актьорско майсторство в Театралната академия в Белград в 1962 година. Две години работи в Югославския драматичен театър в Белград и после се установява в Скопие, където от 1 октомври 1964 година работи в Македонския народен театър.

През същата 1964 година посолството на България в Белград се свързва с него, за което той своевременно информира Югославската тайна полиция. През 1975 година е заведено негово дело от Съюзна служба за сигурност (СДБ), започва да бъде следен и да му бъде подслушван телефона, заради проявявания от него „македонски национализъм“.

Критикува положението на бежанците от Егейска Македония и липсата на самостоятелност на Социалистическа Република Македония. Тайните служби констатират, че тежката болест на майка му, разводът със съпругата му и други лични проблеми, водят до това често да критикува режима в нетрезво състояние, а чрез кума си осъществява връзка с дисидента Благоя Марковски. В 1979 година е обвинен за обида на сръбски и хърватски артисти и на Тито, през 1980 година е осъден и влиза в затвора.