Велес е град в централната част на Вардарска Македония, разположен на река Вардар.
Основаване и название. – Градът е основан през 168 г пр.Хр. и носи името Вила Зора. Част от жителите му идват от античния град Стоби. Турското му име е Кьопрюлю, което означава мост. Близо до Велес се намира река Брегалница, която се влива във Вардар.История. – Градът се намира на главния път между Скопие и Гевrели (продължава за Атина). След началото на ХI век градът неколкократно се споменава като част от Пелагонийската епархия на Охридската архиепископия. (Снегаров, Иван. 1995) По-късно градът е известен с манастира „Свети Димитър“ от XIV век. През 1704 година сръбският книжовник Йеротей Рачанин посещава Велес и пише: „И пак дойдохме на 14 ден във Велес, град български, а турците го наричат Кюпрюлия“ (Македония. Сборник от документи и материали, БAH, 1978).Велес по време на Османското робство. – През 1840 г. Османската империя провежда религиозна реформа и така дава възможност във Велес да се построи църквата „Свети Пантелеймон“. Тя е проектирана от прочутия български възрожденски архитект Андрей Дамянов (1813-1878). Християнското население получава религиозна свобода, която им позволява да създадат християнска аристокрация и будно българско национално самосъзнание.Демография. – Руският консул в Битоля Михаил Хитрово през 1862 година пише, че общият брой на населението на Велес достига до 20 000 души, от които две трети българи християни. Езиците, които се употребяват във Велес, са български и турски, като турците също говорят български. В писмо от 10 март 1879 г. американският мисионер Байрд е писал на А.С. Цанов:„Ако вземете домашния говор за ръководство, аз не мисля, че между немюсюлманското население на Битолска кааза (околия) има повече от 125 чисто гръцки семейства. В Тиквешка околия има 12 семейства (всичко чужденци)… Воденска околия е почти напълно българска, въпреки че мнозина от тях са гъркомани (привърженици на гръцкия патриарх). Във Велес има може би около 10 гръцки семейства, а в Щип около 25. Що се отнася до Радовиш, Струмица и Дойран, знаете, че българското население, най-малко, преобладава.“Просветно дело. В града има българско училище. „В нито един от градовете на тукашните местности, отбелязва Хитрово, не съм срещал българското насепение така развито в гражданско отношение, както във Велес“ (д. Synvet,1878). В училището на гр. Велес учителства и българският възрожденец Райко Жинзифов. В града има 2 основни и 2 прогимназиални български училища, по едно прогимназиално и едно основно гръцко, влашко и сръбско (D.M.Brancoff, 1905).Демография и статистика. – Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика`) в началото на ХХ век Велес има 19 700 жители, както следва: 12 000 българи християни, 6600 турци, 500 власи и 600 цигани (Васил Кънчов, 1900).Религия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macëdoine et sa Population Chrëtienne“) в 1905 година християнското население на Велес се състои от 13 816 българи екзархисти, 56 българи патриаршисти сърбомани, 35 гърци, 402 власи, 12 албанци и 444 цигани.Стопанство. – Битоля е занаятчийски и търговски център, който е привлякъл много българи от съседните села. В резултат на това се създава благоприятна среда за развитие на българската просвета и култура при активното съдействие на Българската екзархия.Група възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия от Велес, сред които Йордан Попйорданов, Константин Кирков, Георги Богданов, Илия Тръчков, Владимир Пингов, Илия Попйорданов, Димитър Мечев, Тодор Органджиев, Алекси Минов – Каникот и Милан Арсов организират и осъществяват Солунските атентати от 15-17 април 1903 година. Целта им е да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония. Много от тях загиват.След саможертвата им Френският посланик в Цариград, Констанс пише:“Без съмнение … в своето отчаяние голям брой македонци вече нямат скрупули в избора на средства и за да привлекат вниманието на Европа върху своите искания, те не се спират пред извършването на престъпни действия срещу чужденци, рискувайки да навлекат всеобщо порицание за цялата българска народност.”
От град и Велес и околността 28 души са доброволци в Българското опълчение по време на Руско-Турската война от 1877-1878 г. Всички те се сражават на Шипка като някои от тях оставят костите си там.306 души от Велес са доброволци в Македоно-одринското опълчение – специална българска военна част, действала по време на Балканските войни.https://kro-bulgaria.org/
