Струга е град във Вардарска Македония с население 16 559 жители (2002). Център на община Струга.
Градът се намира в югозападната част на Вардарска Македония в Стружкото поле на устието на река Церни Дрин от Охридскотo езеро. Градът е отдалечен на 180 километра югозападно от столицата Скопие, на 15 километра северозападно от Охрид и на 13 километра от граничния пункт с Албания – Кяфасан.На територията на Струга е имало селище още през неолита. Градът се е намирал в близост до римския път Виа Егнация, свързващ източната и западната част на държавата. Под името Струга, градът е споменат за пръв път през ХI век. В Калимановата грамота oт XVI век се споменава, че приходите от рибарството трябва да се изпращат на Зографския манастир. През 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Струга:„Струга, град в България на границата с Албания… Макар и да наричат Струга град, всъщност е по-скоро село и е първото селище в България, след като се напусне Албания. През града тече малка река, която изтича от Охридското езеро, и която е извор на реката на Леш. След като се премине моста, отделящ Албания и България, се навлиза в Стружкото поле, което е почти изцяло обработвано и е много плодородно. Българите говорят славянски език и следват гръцки обред. На покривите на къщите им гнездят щъркели. Всички хора уважават птиците и смятат, че те носят късмет на тези, на чиито къщи гнездят. “В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по европейской Турции“:„В Струга има една църква, посветена на Свети Георги, където има няколко ръкописни и старопечатни славянски книги. При църквата има гръцко училище. Жителите на града са българи и албанци мохамедани и християни“
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Струга е посочен като град с 800 домакинства с 650 жители мюсюлмани, 1420 българи и 210 цигани.От март 1885 година градът е център на Стружка нахия на Охридска кааза в Османската империя. В 1893 година Атанас Шопов посещава Струга и пише, че в града има 4600 души население, от които 1800 турци и арнаути и 2800 българи, всички от които с изключение на две семейства са под върховенството на Българската екзархия. Българите държат градската църква.През 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Градътъ е само български, но и албанския елементъ е силно застѫпенъ поради обстоятелството, че въ околностьта се намиратъ много чисто арнаутски села“.Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Струга се състои от 3528 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища и 1 основно гръцко.През XIX и първите десетилетия на XX в. Струга става известен с производството на грънчарски изделия, а така също и с разкошното си градинарство. През този период е развита и търговията (особено със средна Албания). Като типичен езерен град, немалка част от населението му се занимава с риболов, и особено с ловене на ягули.Струга е родно място на големия български род Миладинови, от който произхождат братята фолклористи Константин и Димитър Миладинов, просветната деятелка Царевна Миладинова и юристът Владислав Алексиев. Българи стружани са и видните дейци на ВМОРО Александър Чакъров и братята Христо и Милан Матов.Повече за етническия произход и самосъзнанието на знаменитите братя Миладинови прочете в друг наш материал –Препратки към някои от изворите има при снимкитеhttps://kro-bulgaria.org/
