Сънувам нощем сцена от филма “ Гладиатор “ – как генерал Максимус гали с ръка житата . Сънувам своя конник – отправил се към безкрая. Сънувам битки , сражения , сънувам Ренесанса си . Отново съм жив.
Отново извадил меча си и водя своите мечти там където пируват боговете . Аз съм никой . Аз съм прашинка във времето и така както съм дошъл и ще си отида . Може би е късно за нов Ренесанс , но може би в това лудо време е трябвало да стане
Смятах да го напиша направо , но реших на блога , за да имам спомен след 10 години какво съм мислил в началото за да го сравня . Не предполагах и не знаех какво ще стане. Направихме блога и реших да възобновя групата Българофили – най- голямата от всички . Пуснах първата публикация . Пуснах втората . Числото на хората започна да расте . Тайно мечатех да стигна конкуренцията , а то стана така, че излязох пред тях . Не вярвах и не мислех да правя състезание. Откровенно изпитвам забавление от всичко . Изпитвам забавление, че го правя , че създавам някаква марка и тренд .
Може би съм луд. Навън светът се тресе от пандемията, а аз свиря фанфари . Е слава богу не съм богоизбран, а обикновен човек открил кутията на Пандора. Не очаквах, за първи път не знаех докъде ще стигна. А то расте и продължава нагоре независимо от всичко , независимо от обстоятелствата.
Всичко вече си има собствен живот и се развива независимо от мен и всичко. Вече групите от блога са нещо, вече са фактор. Всичко стана марка, която е трудно да заобиколиш.
Може би съдбата така реши . Може би нещата така е трябвало да се получат . В бурята вече има път, който да следвам и ще го върша . Така ще бъде и така ще стане .
БОГ С МЕН В ТАЗИ БУРЯ , ЗА БЪДЕЩЕТО , ЗА СЪДБАТА И НЕЙНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ
ЗА ПОБЕДАТА , ЗА ВСИЧКО КОЕТО МИ ПРЕДСТОИ НАПРЕД
