Европейският “Зелен пакт” и въглищните централи в България
Губи се ценно време в безсмислено политическо говорене, а реалните действия липсват
Общият брой заети в енергийния комплекс „Марица-Изток“ надхвърля 130 хил. души – колосална и структуроопределяща цифра за трудовия пазар в България
Плановете за европейския „Зелен пакт“ вървят с пълна сила, въпреки бушуващата икономическа криза. Безпрецедентното спиране на цели сектори в икономиката, съчетано със сътресения на световните енергийни пазари и последвалите ги регионални кризи в енергетиката, не бяха в състояние да стреснат бюрократичния елит в ЕС. Така Европейската комисия си постави още по-амбициозни цели по пътя на постигането на климатичен неутралитет. В средносрочен план (до 2030 г.) по-значимите цели са парниковите газове да бъдат намалени с 40% (в сравнение с 1990 г.) и достигането на поне 32% дял на ВЕИ в енергетиката. В дългосрочен план с хоризонт 2050 г. е поставена целта за „климатична неутралност“. Въпреки че в стратегическите документи се споменават парниковите газове, акцентът е поставен върху въглеродния диоксид (CO2).
В дискусията обаче има противоречия. Като синоними се използват „вредните емисии“ и „въглеродния диоксид“, което е погрешно. При производството на електроенергия могат да се отделят други, много по-вредни газове и субстанции като прах, пепел, серен диоксид, азотни съединения и т. н., които не се споменават със същата реторика. Често се пропуска фактът, че сочените за най-мръсни производители в лицето на въглищните централи, направиха многомилионни инвестиции през последните години, насочени именно в разрешаването на проблемите с чистотата на производството.
В икономически план политиците сякаш забравят законите на търсенето и предлагането, които са в основата на всяка една стопанска дейност. Политическото налагане само на определен тип енергийни източници, чрез административно разчистване на терена и практики като данъчни привилегии, щедро субсидиране и приоритетно присъединяване към мрежата, създава огромни дисбаланси при управлението на мрежата. Удря се и по енергийния суверенитет на държавите. А изкуствено създадената ценова нестабилност носи несигурност на електроенергийните пазари. Пресни доказателства са феномени като шоковото поскъпване на електроенергията във Великобритания до 1500 ?/MWh, отрицателните цени в Германия, и кризата в Тексас, където цените скочиха до 9000 $/MWh.
ТЕЦ „Контур Глобал Марица-изток 3“ е с най-модерни системи за сероочистка.
Къде е България? Въглищните ТЕЦ имат незаменимо място в електроенергийния баланс на страната, защото освен, че дават 45% от брутното производство, са сигурен източник, който участва в регулирането на системата в критичните зимни месеци. В този период въглищните централи често пъти имат дори по-висок дял в електроенергийния баланс. Изградените модерни сероочистващи инсталации (с ефективност над 94%) и рехабилитацията на енергийните блокове подобриха екологичния профил на целия комплекс и същевременно увеличиха производствените мощности. Тези инвестиции, обаче, сякаш се пропускат от европейските ръководители, които с всеки изминал ден стават все по-категорични – трябва да се сложи край на производството на ток от въглища. Въвеждането на търговията с въглеродни емисии и административната u регулация са подчинени на тази цел – да откажат въглищните ТЕЦ, като ги направят икономически неконкурентоспособни. Високите цени на въглеродните емисии (към 1 март 2021 г. те са в размер на 37,97 €/т.CO2, при средна цена за 2020 г. от 24,76€) се отразяват пагубно на оперативните резултати на централите, а себестойността на произвеждания от тях ток расте. Потребителите (домакинства и бизнес) поемат същинската тежест, защото са принудени да плащат по-високи крайни цени на електроенергията. Държавата също трупа загуби, защото е принудена да компенсира финансовите загуби на въглищните централи, защото те изпълняват незаменима социална функция. И така се завърта един порочен кръг, който вреди на всички икономически агенти.
При тези обстоятелства България трябва да действа проактивно, защитавайки националния интерес в енергетиката, който е недвусмислен – запазване сигурността на системата и осигуряване на конкурентни позиции на международните енергийни пазари. Въглищните централи трупат загуби, най-вече заради високите цени на въглеродните емисии. Ако тази тенденция се запази, неизбежното ще се случи и централите ще бъдат затворени. Не трябва да се забравя, че освен производството на електроенергия, в Маришкия басейн е ситуирано и най-голямото предприятие за въгледобив в България. Само в Източномаришкия басейн въгледобивните предприятия и централите дават работа на над 33 хил. души. Общият брой заети в енергийния комплекс „Марица-Изток“, обаче, надхвърля 130 хил. души – колосална и структуроопределяща цифра за трудовия пазар в България.
Ето защо е необходимо енергийният преход и отказът от въглищата да става изключително бавно, обмислено и целесъобразно. Ръководителите на българската енергетика не трябва да забравят, че енергетиката е изключително комплексен сектор, който изисква много внимателен подход при всяка една структурна промяна. Запазването на икономическия просперитет и туширането на социалното напрежение минават през публичност – какво ще се случи с централите и как ще се запази енергийния потенциал на региона.
Конкретните мерки могат да бъдат насочени към смяната на горивната база и изграждането на нови мощности – газови и ядрени. Понастоящем газификацията на въглищата се явява като една от най-чистите алтернативи, а малките ядрени реактори могат да поставят началото на нова ера в енергийното развитие на региона. Електроенергийният потенциал на комплекса „Марица-Изток“ се изразява във вече налична инфраструктура, изградени системни връзки, подстанции и т. н. Това неминуемо трябва да бъде отчетено при планирането на заместващите мощности. В момента обаче липсват конкретни разчети за това как ще бъде извършен енергийният преход в Маришкия басейн. Губи се ценно време в безсмислено политическо говорене, а реалните действия липсват.
България все още разполага с висококвалифицирани специалисти в електроенергетиката, които трябва да бъдат включени в трансформацията на централите в Маришкия басейн. Запазването на този безценен кадрови ресурс трябва да бъде от първостепенно значение за ръководителите в енергетиката. Българските политици най-сетне трябва да покажат смелост пред европейските институции, да се противопоставят на агресивното налагане на „зелени политики“ и да търсят политически съюзници в рамките на общността при отстояването на идеята за един по-справедлив и уравновесен енергиен преход. Само така България ще прекрачи прага на енергийната трансформация, без да влошава икономическата си перспектива.
*Авторът е преподавател в Стопанската академия “Д. А. Ценов” в Свищов. Научните интереси на Борислав Боев са в сферата на енергетиката, индустриалната икономика, международните отношения и икономическата дипломация.
