БАН показва екземпляр от първия тираж на „Рибния буквар“ ДНЕВНИК.БГ

БАН показва екземпляр от първия тираж на „Рибния буквар“

 

Петър Берон създава една от най-четени книги през Възраждането в Брашов, когато е едва на 23 години с помощта на филантропа Антон Йоанович.

© БАН

Петър Берон създава една от най-четени книги през Възраждането в Брашов, когато е едва на 23 години с помощта на филантропа Антон Йоанович.

На 21 март се навършват 150 години от смъртта на д-р Петър Берон – енциклопедист, учен, лекар, стопански деец, педагог, дарител и философ. По този повод Централната библиотека на БАН показва онлайн екземпляр от първия „Буквар с различни поучения“, издаден през 1824 г. и станал известен като „Рибния буквар“ заради рисунката на кит в него.

Петър Берон създава една от най-четени книги през Възраждането в Брашов, когато е едва на 23 години, с помощта на филантропа Антон Йоанович. Екземплярът от първия тираж, отпечатан през 1924 г., е дарен на библиотеката от Никола Начов през 30-те години на XX в.

Само за 20 години учебникът има няколко издания. В колекцията на Централната библиотека на БАН от старопечатни книги е и издание на буквара от 1847 г. и екземпляр от 1850 г., който е бил част от личната библиотеката на Стоян Михайловски .

„Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича“ е бил посрещнат тогава с огромно въодушевление след отпечатването му. На неговото фундаментално значение за освестяването на българите през ХІХ век е посветено не едно изследване. Боян Пенев – един от видните литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век., пише в „История на новата българска литература“ за автора Берон:

Буквар с различни поучения (Рибен буквар)
„Това е първият по-значителен човек в новата българска литература. Преди него нашата литература се представлява от свещеници и монаси: Паисий, Спиридон, Софроний, Кърчовски, Пейчинович. И непосредствено след тях иде Берон – един гражданин, възпитан в светски дух.“ Пенев добавя, че авторът на „Рибния буквар“ е действителен революционер на българското образование. и от руския учен Георги Гачев, който в труда си „Ускореното развитие на културата“ стига до извода, че „Берон осъществява в България степента на ренесансовия научен хуманизъм. Неговото дело е разкрепостяване на мисълта“.

Ценна е оценката и на слависта проф. Борис Йоцов: „Букварът става проводник на светско образование и на европейски дух, той е най-ярката връзка между западния свят и българската родина. Той утвърждава правото на новия говорим български език – в книжнината, училището и живота. Става орган на българския език и оръдие на българската национална просвета – във време, когато българската книга е рядкост, а от периодичния печат няма и помен… Букварът е ценен и с онова въздействие, което оказва върху българското народностно съзнание.“

След като се отказва от медицината и благодарение на успешния си бизнес, Берон се отдава на научна и просветителска работа. Лично финансира създаването на над 20 училища, шест от които – девически. С негови пари след смъртта му е построена Одринската мъжка гимназия, която в продължение на 30 години се издържа от лихвите на наследството му.

Берон спонсорира и множество български студенти в Западна Европа. Той е сред финансовите благодетели на революционните кроежи на съгражданина си Георги Раковски, заподозрян е и като организатор на серията Браилски бунтове в началото на 40-години на ХIХ век. Това е и причината тогава да напусне Влашко и да се пресели в Париж.

Д-р Петър Берон е убит от наемни работници на 21 март 1871 г. в къщата си в Крайова (Румъния). Причината е пари.

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • Trending
  • Comments
  • Latest

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist