© БАН

На 21 март се навършват 150 години от смъртта на д-р Петър Берон – енциклопедист, учен, лекар, стопански деец, педагог, дарител и философ. По този повод Централната библиотека на БАН показва онлайн екземпляр от първия „Буквар с различни поучения“, издаден през 1824 г. и станал известен като „Рибния буквар“ заради рисунката на кит в него.

Петър Берон създава една от най-четени книги през Възраждането в Брашов, когато е едва на 23 години, с помощта на филантропа Антон Йоанович. Екземплярът от първия тираж, отпечатан през 1924 г., е дарен на библиотеката от Никола Начов през 30-те години на XX в.

Само за 20 години учебникът има няколко издания. В колекцията на Централната библиотека на БАН от старопечатни книги е и издание на буквара от 1847 г. и екземпляр от 1850 г., който е бил част от личната библиотеката на Стоян Михайловски .

„Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича“ е бил посрещнат тогава с огромно въодушевление след отпечатването му. На неговото фундаментално значение за освестяването на българите през ХІХ век е посветено не едно изследване. Боян Пенев – един от видните литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век., пише в „История на новата българска литература“ за автора Берон:

Буквар с различни поучения (Рибен буквар)

„Това е първият по-значителен човек в новата българска литература. Преди него нашата литература се представлява от свещеници и монаси: Паисий, Спиридон, Софроний, Кърчовски, Пейчинович. И непосредствено след тях иде Берон – един гражданин, възпитан в светски дух.“ Пенев добавя, че авторът на „Рибния буквар“ е действителен революционер на българското образование. и от руския учен Георги Гачев, който в труда си „Ускореното развитие на културата“ стига до извода, че „Берон осъществява в България степента на ренесансовия научен хуманизъм. Неговото дело е разкрепостяване на мисълта“.

Ценна е оценката и на слависта проф. Борис Йоцов: „Букварът става проводник на светско образование и на европейски дух, той е най-ярката връзка между западния свят и българската родина. Той утвърждава правото на новия говорим български език – в книжнината, училището и живота. Става орган на българския език и оръдие на българската национална просвета – във време, когато българската книга е рядкост, а от периодичния печат няма и помен… Букварът е ценен и с онова въздействие, което оказва върху българското народностно съзнание.“

След като се отказва от медицината и благодарение на успешния си бизнес, Берон се отдава на научна и просветителска работа. Лично финансира създаването на над 20 училища, шест от които – девически. С негови пари след смъртта му е построена Одринската мъжка гимназия, която в продължение на 30 години се издържа от лихвите на наследството му.

Берон спонсорира и множество български студенти в Западна Европа. Той е сред финансовите благодетели на революционните кроежи на съгражданина си Георги Раковски, заподозрян е и като организатор на серията Браилски бунтове в началото на 40-години на ХIХ век. Това е и причината тогава да напусне Влашко и да се пресели в Париж.

Д-р Петър Берон е убит от наемни работници на 21 март 1871 г. в къщата си в Крайова (Румъния). Причината е пари.