ПОЛКОВНИК КОСТАДИН СУЛЕВ – ОТ ОХРАНА ДО ДАГ – БЪЛГАРСКИ И МАКЕДОНСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Maйор  Костадин (Дине) Сулев ( 1914 г. – 24. 05. 1948г.), роден в селото Черешница, Костурско, Егейски дял на Македония – за тия наши борци винаги боли . Всяка военна битка , всяка военна акция на 18 бригада на ДАГ, беше свързана с юначеството на  Коста Сулев, наричан от бойците: КОМАНДАНТОТ – СУЛЙО. Той беше един от на- уважаваните командири в ДАГ и такъв си остана в паметта на неговите другари. Той беше подкрепа в най- тежките моментии винаги се грижеше за всеки един свой другар.Той можеше да те гледа в очите и да ти каже истината .. Чувствувахме го като брат и като баща . Гордеем се с него , защото беше първи стрелец и командир. Беше пръв като командир на чета . Коста Сулев трябва много детайлно да се проучи неговата стратегия и тактика и да се отбележи не само неговата изключителна храброст , но и военна стратегия  , която използува в партизанската война каквато беше Гражданската война 1945 -1949г в Егейска Македония.

Беше септември 1947 година, когато  гръцката армия с  помощта на Англичаните (по-късно на Американците) правеха воени операции за унищожаване  на партизаните от  планината Грамос и тъкмо тогава, повечето единици на ДАГ бяха преминали  в  областа на Вичо и Синячко в  Егейска Македония. Така на 12 септември, неприятелят беше принуден да ни  нападне в  районът  на Синячко, а после една голяма битка която е  траела един ден, скоро всички е единици на ДАГ се прехвълили в областа на Вич (планина) Егейска Македония . Неприятелското оръжие почна да гърми и в районът на Вич. Неприятелят ги редуваше: Шестевската бука, Портата, Главата и Калугерица- скоро целият район от Костур до Лерин.

На 22- 23. 05. 1948 година, неколко отряди от  18 бригада заедно главният штаб, били отседнали  в Олиският манастир и оттам се предприема нападение на полицейският участък в село  Горенци. Това , беше планирано  от главният штаб на 18 полк на ДАГ, който  беше под команда на Пандо Вайна, Пецо Ромев, Коста Сулев , Васил Шаманов, Вангелис Харисопулос и други. Планът на нападението беше от две чети и отбрани бойци начело с Командант  Суљо. Влизат  в селото и от  ъгъл  на ъгъл  се приближават към училищитето, кадето са били загнездени : полицията и част от  единиците на МАИ (Селски въоражени единици – привърженици на гръцкият режим). По-късно  за образуване на, резерви и спиране на дошлите военни сили от  Костур, бе ангажиран, ощте един батальон от  две чети от  батальонът на Гианис Кеврекидис-ФОКАС. Борбата се разви и се чуваше изстрели и викове : Ура а а а!

 Всичко продължи няколко часа . Много трудно се стигаше до техните позиции заради стрелбата . По едно време всички видяха командант  Сульо с пистолет в ръка да тича към бункера  и да вика :Ура а а!

След това се чуха многократни гърмежи  . От боец на боец се разнесе злобната вест : загина командантът. . .

Да, се каже лошата вест :наистина  загина, неустрашимият борец Коста Сулев. Това  беше през нощта на 24. май 1948 година, в село Горенци но пред смъртта се показа голям

човек и предан  другар и командант. Той, откако беше улучен с бомба  и преди  да падне намери сили  да легне над ръчната бомба и искаше да я върне обратно на враговете., но беше отнесен от  експлозията. Умирайки и последните му думи бяха да се продължи борбата  . С  особена почит към  моят другар и командант Коста Сулев.