Maйор Костадин (Дине) Сулев ( 1914 г. – 24. 05. 1948г.), роден в селото Черешница, Костурско, Егейски дял на Македония – за тия наши борци винаги боли . Всяка военна битка , всяка военна акция на 18 бригада на ДАГ, беше свързана с юначеството на Коста Сулев, наричан от бойците: КОМАНДАНТОТ – СУЛЙО. Той беше един от на- уважаваните командири в ДАГ и такъв си остана в паметта на неговите другари. Той беше подкрепа в най- тежките моментии винаги се грижеше за всеки един свой другар.Той можеше да те гледа в очите и да ти каже истината .. Чувствувахме го като брат и като баща . Гордеем се с него , защото беше първи стрелец и командир. Беше пръв като командир на чета . Коста Сулев трябва много детайлно да се проучи неговата стратегия и тактика и да се отбележи не само неговата изключителна храброст , но и военна стратегия , която използува в партизанската война каквато беше Гражданската война 1945 -1949г в Егейска Македония.
Беше септември 1947 година, когато гръцката армия с помощта на Англичаните (по-късно на Американците) правеха воени операции за унищожаване на партизаните от планината Грамос и тъкмо тогава, повечето единици на ДАГ бяха преминали в областа на Вичо и Синячко в Егейска Македония. Така на 12 септември, неприятелят беше принуден да ни нападне в районът на Синячко, а после една голяма битка която е траела един ден, скоро всички е единици на ДАГ се прехвълили в областа на Вич (планина) Егейска Македония . Неприятелското оръжие почна да гърми и в районът на Вич. Неприятелят ги редуваше: Шестевската бука, Портата, Главата и Калугерица- скоро целият район от Костур до Лерин.
На 22- 23. 05. 1948 година, неколко отряди от 18 бригада заедно главният штаб, били отседнали в Олиският манастир и оттам се предприема нападение на полицейският участък в село Горенци. Това , беше планирано от главният штаб на 18 полк на ДАГ, който беше под команда на Пандо Вайна, Пецо Ромев, Коста Сулев , Васил Шаманов, Вангелис Харисопулос и други. Планът на нападението беше от две чети и отбрани бойци начело с Командант Суљо. Влизат в селото и от ъгъл на ъгъл се приближават към училищитето, кадето са били загнездени : полицията и част от единиците на МАИ (Селски въоражени единици – привърженици на гръцкият режим). По-късно за образуване на, резерви и спиране на дошлите военни сили от Костур, бе ангажиран, ощте един батальон от две чети от батальонът на Гианис Кеврекидис-ФОКАС. Борбата се разви и се чуваше изстрели и викове : Ура а а а!
Всичко продължи няколко часа . Много трудно се стигаше до техните позиции заради стрелбата . По едно време всички видяха командант Сульо с пистолет в ръка да тича към бункера и да вика :Ура а а!
След това се чуха многократни гърмежи . От боец на боец се разнесе злобната вест : загина командантът. . .
Да, се каже лошата вест :наистина загина, неустрашимият борец Коста Сулев. Това беше през нощта на 24. май 1948 година, в село Горенци но пред смъртта се показа голям
човек и предан другар и командант. Той, откако беше улучен с бомба и преди да падне намери сили да легне над ръчната бомба и искаше да я върне обратно на враговете., но беше отнесен от експлозията. Умирайки и последните му думи бяха да се продължи борбата . С особена почит към моят другар и командант Коста Сулев.
10. 07. 2015 година СТОЯН КОЧОВ
писател и исторически изследовател
член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война; член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г., където е избран за помощник войвода на Блацкия милиционен район; войвода на селската милиция в родното си село; взема участие при защитата на селото от нападение на части на ЕЛАС на 21 август 1944 г.; къщата му е била оплячкосана и опожарена; бяга с германците към Македония, но е заловен от партизаните в Леринско, но не е убит; в края на 1944 г. или в началото на 1945 г. се установява в Битоля; един от първите включил се в редовете на ДАГ; първоначално е помощник ротен командир, достига до чин полковник; загива в с. Горенци – септември 1947 г. / виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,,258,259,275,281,282,286, 297,298-299; Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина…,; ИДА,т.94,с. 74./