Навършват се 78 години от създаването на Парашутната дружина .
БЕЗСМЪРТНИЯТ ПОДВИГ НА ПАРАШУТИСТА, ЕФРЕЙТОР НИКОЛА ПАСКАЛЕВ В БОЯ ЗА ОВЛАДЯВАНЕТО НА ВИСОЧИНАТА СТРАЖИН В ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ ЕТАП НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
доц.д-р Петър Ненков
На 8 октомври 1944 г. започва настъплението на българските полкове от 1-ва Софийска и 2-ра Тракийска дивизии за изпълнение на Страцинско-Кумановската операция на Първа армия, с командир, генерал-майор Владимир Стойчев
Командирът на 2-ра пехотна дивизия, генерал майор Никола Генчев заповядва Парашутната дружина да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето, водещо към град Куманово, в направление височината Стражин – село Чифте хан. Вляво от Парашутната дружина настъпва 9-ти пехотен Пловдивски полк в направление височината Стражин – село Псача.
Парашутната дружина настъпва устремно, но е спряна от силен артилерийски и картечен огън. В първите вериги на парашутистите настъпва ефрейтор Никола Паскалев, родом от Борисовград /Първомай/. Той завършва гимназия в Пловдив и заминава на фронта с Парашутната дружина. Назначен е за лекокартечар в 1-ва парашутна рота. Кръщава своята лека картечница – Ганка.
В разгара на кървавия бой за овладяване на височината Стражин, картечница от хитлеристки бункер открива силен огън срещу парашутната рота на ефрейтор Паскалев.Падат ранени и убити. Атаката се задъхва. Настъпващите вериги се принудени да залегнат. Ефрейтор Никола Паскалев запълзява към неприятелския бункер и влиза в огневи двубой с немския картечар. Много скоро стрелва и последните патрони по амбразурата, но немската картечница не спира яростния си, смъртоносен лай. Тогава парашутистът започва да мята ръчни гранати срещу дълговременната огнева точка. Хитлеристите също го засипват с ръчни гранати . Една от тях избухва близо до него и разкъсва лявата му ръка. Заедно с кръвта изтичат и последните сили на храбреца. Като надвива острата блока, той отвърта със зъби капачката на една ръчна граната и я хвърля срещу бункера. Последва оглушителен гръм, но след минута бункерът отново оживява и продължава да засипва с огън българските воини.
И тогава ефрейтор Никола Паскалев взема своето съдбоносно решение. Притиска до гърдите си няколко ръчни гранати и запълзява към черната амбразура на вражеския бункер, откъдето излизат смъртоносните картечни откоси. Със сетни сили се хвърля срещу дълговременната огнева тока – ДОТ, заобикаля го и успява да проникне в него, където се самовзривява. Бункерът замлъква завинаги. Парашутистите се вдигат в атака и се устремяват напред. Много скоро върхът пада в български ръце .
Така ефрейтор Никола Паскалев става втория български воин, след офицерски кандидат Георги Христов от 7-ми пехотен полк на 6-та дивизия, който загива на 8 октомври 1944 г. при аналогична ситуация при село Равна Дубрава, закривайки с тялото си амбразурата на вражески бункер.
След боя, другарите на ефрейтор Паскалев от Парашутната дружина откриват, че върху хастара на куртката си е изписал с химически молив перефраза на знаменитите думи на Васил Левски: ”Ако спечеля – печели цял народ, ако загина, губя само мене си и моята картечница Ганка! Смърт на фашизма!”
Името на ефрейтор Никола Паскалев и неговият героичен подвиг завинаги е записано със златни букви в Пантеона на българската бойна слава!
