На 18 март 922 година завършва битката при Пиги между византийската армия и войските на Симеон, завършила с голяма българска победа
доц. д-р Петър Ненков
След блестящите си победи над ромеите през 917 г., българският цар Симеон I решава да се възползва от междуособиците в Константинопол и да седне на византийския трон, като василевс.
Първата стъпка в плана на българския владетел е да стане регент на малолетния император Константин VII, но през 919 г. младият и амбициозен византийски военноначалник Роман Лакапин, заменя майката на императора Зоя, като регент .
През 920 г. той се самопровъзгласява за съимператор. По този начин проваля стремежите на Симеон да седне на трона в Константинопол по дипломатически път.
През 920 г. българският цар започва война срещу Византия . Две години по-късно голяма българска армия, под командването на кавкан Теодор Сигрица, преминава бързо през Странджа и достига покрайнините на византийската столица – Константинопол.
Роман Лакапин изпраща войска начело със стратега Пот Аргир и друнгарият на флота, патриция Алексий Муселс. Те разположили войската в равните и ниски места край Пиги.
На 18 март 922 г. в покрайнините на Константинопол се разгаря голяма битка между византийските и българските войски.Атаката на българите е неудържима . Със страшен боен вик те нахвърлили и разбили византийците . Ромеите се спасяват с паническо бягство, опитвайки се неистово да се доберат до корабите. По-голямата част от тях са избити и пленени, а други са удавят в морето .
Българите изгарят дворците в Пиги и целия Стенон, плячкосват Златния рог и се завръщат триумфално в Преслав. До 924 година цар Симеон отнема почти всички земи на Византия на Балканите.
