СЪДЕБНИТЕ ПРОЦЕСИ В БИТОЛЯ ПРЕЗ 1948 и 1959 г. не сломиха, а затвърдиха присъствието на българския дух в Македония.
През 1994 г. в редакцията на издаваното от мен списание „Македония“ се получиха две писма от Битоля от анонимен подател. Ние изразихме възхищението си от смелостта на този българин, който бе успял да се добере до архивите на Окръжния съд в Битоля, за да ни предостави оригинални екземпляри от стенограмите на съдебните процеси през 1948 и 1959 г., с които са хвърлени в титовите затвори 25 души, изявили се като противници на белградския режим и като български патриоти.
Публикация на тези ценни свидетелства на непримиримост срещу югокомунизма, на съхранен български дух и жертвоготовност направих чак през 1997 г., за да предпазя подателя, макар и анонимен, от разправа на властите с него.
Основното обвинение към подсъдимите е, че „като верни слуги на окупатора по време на фашистката окупация, а след освобождението заклети неприятели на свободата и изпълнението на Петгодишния стопански план, се организирали и през 1947 г. създали терористично-диверсантска група с цел чрез диверсии, саботажи и въоръжена борба да се борят против политико-икономическия просперитет на ФНРЮ.“ Друго обвинение гласи, че „те слушат радиостанции на неприятелски на ФНРЮ държави и четат вестник „Македонска трибуна“, който излиза в империалистическите САЩ… „
На процеса през декември 1959 г. обвинените са осъдени, че са създали група, чиято цел е „да работи за отцепването Н. Р. Македония от ФНРЮ“. Тяхната борба е била насочена за „обединение на Македония, която да бъде ръководена от Иван Михайлов и която да бъде заедно с България, т. е. за насилствено отцепване от ФНРЮ“.
Процесите в Битоля потвърждават непреходността на македонската борба. А хората винаги са чувствали опора в една невидима сила – ВМРО
