На 16 март 1937 година в София умира голямата българска поетеса Мара Белчева
доц.д-р Петър Ненков
Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево, в семейството на Иваница хаджи Ангелов. Завършва средно образование в Търново. След това следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София.
Мара Белчева овдовява само на 23 години. Съпругът ѝ Христо Белчев, който е финансов министър в правителството на Стефан Стамболов, е застрелян по погрешка при атентат срещу министър-председателя .След убийството му Мара Белчева следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама в Двореца.
От 1903 г. е близка с поета Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. Тяхната дружба обаче не среща одобрението на дворцовите среди и на княз Фердинанд. Те заедно превеждат „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше. Години наред работят съвместно и върху поемата на Пенчо Славейков „Кървава песен“.Пенчо я приобщава към кръга „Мисъл“.Домът ѝ се превръща в редакция на литературния сборник „Мисъл“.
През 1911 г. Мара Белчева се разболява и заминава из Европа, за да се лекува. Вдовишката ѝ пенсия е спряна. Столичното общество не спира да пуска по неин адрес язвителни стрели и клюки.
На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев уволнява Пенчо Славейков от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков е обиден и отказва да заеме новата длъжност Той заминава за Цюрих, където го посреща Мара Белчева.
Към болестта му се прибавя и депресията която го наляга след уволнението. Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват месеци в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо. За да поеме разноските по престоя им в Италия и да спаси живота на Пенчо Славейков , Мара Белчева принуждава да продаде дома си в София , на ул. „Христо Белчев“.
На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете ѝ. През 1921 г. Мара Белчева пренася костите му в България. По време на Междусъюзническата война (1913) става милосърдна сестра и учителка в София. Тя се отличава с широки културни интереси. Превежда творбата на Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“, поставена през 1922 г. и други.
Поетичното и творчество оставя трайна следа в историята на българската поезия. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Тя е редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923 г.). Умира на 16 март 1937 г. в София.
