На километър по-дълбоко от “Титаник” български моряци спасяват екипажа на съветска ядрена подводница
На 10 април 1970 г. българският товарен кораб “Авиор” извършва редовен курс през Атлантическия океан към Хавана, където трябва да напълни трюмовете с тръстикова захар. Това са годините на братско сътрудничество между социалистическите държави, а изкупуването на захар от Куба е не само заложен в петгодишния план приоритет, но е и израз на солидарност с режима на Фидел Кастро, който е под пълно икономическо ембарго от страна на САЩ.
Плаването на “Авиор” върви по график до 4:30 ч. сутринта, когато на машинното отделение внезапно е дадена команда “Пълен назад”. В открито море, на повече от 300 км. от най-близката суша и дълбочина почти пет километра, такава команда може да се даде само когато се случва нещо извънредно. В случая с “Авиор” вахтеният е забелязал голям плавателен съд право по курса на танкера или леко встрани. От него са изстреляни сигнални ракети.
I “Ранената” подводница
“Авиор” рязко забързва и започва поредица от маневри за приближаване, след което корабът ляга в дрейф. На около 500 м. пред себе си от палубата на “Авиор” вече виждат, че става дума за подводница. На повърхността на Бискайския залив – еднакво отдалечен от Франция и Испания, се намира съветската атомна подводница К-8, която 30 часа по-рано е претърпяла катастрофална авария. Пожар в две от отделенията на подводницата принуждава командира да даде заповед за излизане на повърхността. С цената на 30 човешки живота екипажът на К-8 успява да загаси пожара, обаче със спрян атомен двигател, без електричество и радиовръзка подводницата, едва успява да се държи на повърхността на океана.
Единствената добра новина е, че в момента на изплуването времето е било хубаво, водата спокойна. На следващата сутрин обаче вятърът се усилва, океанът се разиграва, а температурата на водата е 8 градуса. Падането в такава вода е шок за човешкото тяло, а престоян повече от 10-12 минути води до парализа на крайниците и фатално измръзване на тялото. Моряците е трябвало да прекарват почти цялото време на палубата, тъй като пожарът е обгорил два от деветте отсека на подводницата, а останалите са станали непригодни. Единствено командирската каюта е била обитаема, но в нея не е било позволено да се намират едновременно повече от 10 човека.
I Дълго пазена тайна
Катастрофата на К-8 е подробно описана в руските медии след като през 1990 г. командването на военно-морския флот на Русия разсекретява повечето документи около аварията. Участието на българския танкер “Авиор” в спасяването на оцелелите членове на екипажа на К-8 се споменава в руските медии, но по-скоро като страничен детайл, като пояснителна бележка под текста. Същевременно, ако “Авиор” не е минал точно през мястото на изплуването на К-8 в Бискайския залив – жертвите, със сигурност са щели да бъдат повече, може би много повече.
Д-р Атанас Панайотов, капитан 2-ри ранг и дългогодишен главен редактор на “Морски вестник” (Варна) е публикувал през годините няколко материала за случая с К-8. С негово съдействие Радио Свободна Европа се срещна с двама ветерани от екипажа на “Авиор” – втория механик Светослав Юрекчиев и четвъртия механик Владимир Стойнов. За младия през 1970 г. Стойнов това е било първото океанско плаване, което по стечение на обстоятелствата остава и най-знаменателното в кариерата му.
По време на срещата с К-8 Юрекчиев е бил дежурен механик и си спомня, че е трябвало веднага да смени вида на подаваното гориво:
” “Аз веднага хукнах
надолу в машинното отделение,
помислих си, че нещо се случва”
“Двигателят работеше на тежко гориво. За да се премине в маневрен режим, горивото трябваше да се смени от тежко на леко – на дизелово гориво. Аз веднага хукнах надолу в машинното отделение, помислих си, че нещо се случва, може би технически проблем. С мостика нямахме телефонна връзка, само със щамбайна (лостово устройство за дистанционен контрол на мощността на извънбордов двигател на плавателен съд – б.а.) се даваха кодове. Изведнъж дават команда “Пълен назад”. Аз тичам да сменя горивото, разбрах, че нещо се е случило. Смених горивото, корабът направи няколко маневри и след това от мостика наредиха да останем на дрейф (без движение – б.а.). След около час разбрахме, че пред нас има бедстващ кораб и ние трябва да му помогнем”.
Българският кораб прави още няколко маневри за приближаване и от мостика на подводницата вече е възможно, с помощта на ръчно сглобен от тенекии мегафон, командирът на подводницата капитан 2-ри ранг Всеволод Бесонов да разговаря с капитана на “Авиор” Рем Смирнов, който по съвпадение също е бил руснак.
За съветския командир ключов момент е било това, че за помощ спира кораб от близка до СССР страна, член на Варшавския договор. Капитан Бесонов предава на капитан Смирнов позивните на подводницата с молба възможно най-бързо да уведомят командването на Военноморския флот (ВМФ) на СССР за случилото се. От “Авиор” изпращат шифрована радиограма в “Български морски флот” във Варна, от където тя е предадена на командващия българския ВМФ вице-адмирал Иван Добрев.
I “Едно кашонче цигари и уиски”
Адмирал Добрев бързо успява да влезе във връка с командващия ВМФ на СССР адмирал Сергей Горшков, обаче реакцията на съветския адмирал е озадачаваща. Горшков започва да се интересува от обстоятелствата на аварията, координатите на подводницата и да задава поредица от уточняващи въпроси, включително и въпроси за личния живот на командира на съветската подводница. Точно по това време Горшков е ръководил големите военно-морски учения “Океан-70” в чест на стогодишнината на Владимир Ленин и, вероятно, се е опасявал от саботаж или диверсия.
” “Накрая съветският адмирал
се убеждава, че историята
с аварията на К-8
не е вражески капан”
Минават няколко часа в уточняващи разговори докато накрая съветският адмирал се убеждава, че историята с аварията на К-8 не е вражески капан, а реалност. Горшков нарежда да се проучат възможностите за спасяването на подводницата и ако е възможно – да се буксира до съветско пристанище. За съдбата на екипажа – нито дума.
Стойнов, който за разлика от Юрекчиев се е намирал на палубата на “Авиор”, си спомня, че в началото съветският капитан не е искал помощ:
“Направиха въжена линия между двата кораба, изстреляхме въжето, съветският капитан искаше само едно кашонче цигари и уиски. Руснаците ни върнаха кашонче със сушена риба. Така установихме връзка, след това изпратиха радиограмата до Варна, а от там – до Москва. Подводничарите не искаха помощ, само помолиха да останем близо до тях. И така да обед или ранен следобед. Тогава времето се разигра и по едно време се обади пак съветският капитан и казва “Идвайте да ни вземате”.
I Спасяването
От “Авиор” спускат лодка с мотор и четирима моряци, единият от които е бил Стойнов:
“Водата беше ледена, намокри ни целите, обаче не беше това белята. Спуснахме лодката, тръгнахме, моторът си вървеше. Някъде по средата на пътя изведнъж се усещаме, че лодката се пълни с вода. Глезените ни вече във вода. Чудим се къде-къде, оказа се, че пробката в дъното на лодката не е била сложена правилно и водата я е избутала, започнала да пълни лодката. Хайде сега, Гочето (Георги Петров – б.а.) отдолу, блъскаме разни парцали, обаче много трудно, отворът беше на много трудно място. Докато го запушим, че да изхвърляме водата, стана така, че се хванахме четиримата за греблата и от там нататък само на гребла – до подводницата.
Маховикът на двигателчето беше хванал вода, ние до глезените във вода, и спря мотора. На връщане руснаците грабнаха греблата, беше по-друго. Отиването беше лошата работа, четиримата ние с греблата… едвам се домъкнахме до подводницата. След това като ни грабна вълнението и ни зафучи върху подводницата. Тия, хоризонталните рули (от стомана – б.а.) щяха да ни пребият. Успяхме по някакъв начин да се промъкнем с греблата санким от подветрената страна и там вече успяхме да се хванем с 2-3 въжета и почнаха да се прехвърлят руснаците тогава”.
Радио Свободна Европа успя да се свърже и с Георги Петров, който е бил старши механик на “Авиор” и също един от четиримата моряци на спасителната лодка. Петров обаче почти не чува сега и по съвет на съпругата си отклони предложението за разговор.
След като прехвърлят на “Авиор” 20 съветски подводничари, българските моряци правят втори курс и прибират още 23 човека от бедстващия екипаж. При втория курс са вече по двама на гребло и по този начин прехвърлянето е вървяло по-бързо. Всичко това се извършва при вълнение между 6 и 8 бала. Единия от съветските моряци дава на Стойнов бутилка водка, за да се опита, ако може, да прочисти мотора и да го запали, но не успяват. Разказва Юрекчиев:
“Освободихме няколко кабини, освободихме и салета (столовата – б.а.), имаше место. В някои от кабините настанихме по 4 моряка, и по пода се бяха натръшкали и в салета. Корабът веднага им осигури (топла) храна, чай, момчетета бяха с плетени гащеризони, вълнени, и с дозиметри. Като се качиха на кораба им предложихме храна, но те искаха топъл чай и бисквити, по-леки неща, явно не бяха се хранили отдавна пълноценно. Приехме ги много радушно, много приятелски, много сърдечно. Което си беше – беше. Изкъпаха се момчетата, приготвиха се там колкото може с техните дрехи, дадохме им кърпи, каквото имахме там от наша страна и така прекарахме нощта”.
Става дума за нощта на 10 срещу 11 април – най-бурната нощ през времето докато подводницата все още е могла да се държи на повърхността. На 11 април сутринта пристига първият съветски кораб (“Волга”), който взима всички съветски моряци от борда на “Авиор”, а по-късно същия ден пристигат още два съветски кораба – “Харитон Лаптев” и “Комсомолец Литвы”. А “Авиор” възобновява своето плаване към Хавана.
I “Не говоря с вражески станции”
От оцелялите членове на екипажа на К-8 най-старши по длъжност е бил Олег Фалеев, капитан 3-ти ранг, старши помощник на командира. През март 2020 г. Радио Свободна Европа успя да се свърже с вице-адмирал Фалеев, вече в оставка, но той отказа да разговаря, тъй като не давал интервюта на чуждестранни радиостанции (Радио Свободна Европа се финансира от Конгреса на САЩ).
Опитах след няколко дни да хвърля нова стръв – пратих на адреса на електронната поща на адмирала, която той чете всеки ден и от която ми прати съобщение с отказа да разговаря – снимки от срещата с Юрекчиев и Стойнов, както и сърдечни поздрави от двамата. Фалеев е общувал с българските моряци по време на спасителната операция на “Авиор” и предполагах, че емоциите от трагедията преди 50 години могат да смекчат сърцето на адмирала, но не получих отговор.
По описания в руски източници след отплаването на “Авиор” нещата се развиват по следния начин. По заповед от Москва са предприети два опита за закачане на буксир на подводницата с намерение евентуално да бъде откарана до съветско пристанище. И двата опита са неуспешни. Фалеев си спомня в документален филм, че вълнението е било силно и че катерът, който е трябвало да прехвърли наводящото въже към подводницата, вълните са го хвърляли с такава сила, че въжетата с дебелина на лакът са се късали като конци.
Междувременно К-8 продължавала да се накланя, тъй като вътрешните отсеци постепенно се запълвали с вода. Подводницата може да се държи на повърхността само до тогава, докато помпаният под налягане въздух вътре оказва съпротивление. В момента в който това съпротивление е по-слабо от тежестта на самата подводница – тя неизбежно е щяла да потъне. Владимир Пашин, механик на К-8 е разбрал какво се случва и е предупредил командира Бесонов да спасява останалия екипаж. Бесонов обаче не му е повярвал и е наредил останалите на борда 22 моряци да изчакат утрото на 12 април, за да възобновят опитите за закачане на буксирното въже – от плетени стоманени нишки, тежи повече от 300 кг.
” “Капитан Бесонов със стиснати
в юмрука партийна книжка
и списък на моряците”
В 6.20 ч. сутринта на 12 април – деня на космонавтиката, дежурният моряк буди Фалеев, който се е намирал с част от екипажа от К-8 на танкера “Комсомолец Литвы”. Дежурният съобщава, че подводницата преди няколко минути е изчезнала от радиолокатора. От друг съветски кораб минути преди това са видели сигнална ракета, изстреляна от палубата на К-8, след което подводницата е започнала бързо да потъва заедно с 22 човека на борда. Спуснали са спасителни лодки, открили са 5-6 човека във водата, единият от тях все още е викал за помощ, но когато са стигнали до него вече е бил затихнал. Намерили са и тялото на командира на подводницата – капитан Бесонов със стиснати в юмрука партийна книжка и списък на моряците на К-8.
Няколко минути по-късно са регистрирани два хидрологични удара с разлика от 5 до 10 секунди. Това е бил моментът, в който чудовищното налягане на водата в дълбочина е сплескало като консерва корпуса на К-8 и е избутало остатъците от въздуха вътре. До този момент, предполага се, всички моряци на К-8 са загинали. Максималната дълбочина, до която подводницата е могла да се потапя, е била около 500 м, а дълбочината на мястото на потъване е 4680 м. – почти един километър по-дълбоко от мястото, където е потънал “Титаник”. След разрушаването на корпуса на К-8, в резултат на налягането, останките от подводницата са достигнали дъното за не повече от 15 минути. До днес, 50 години по-късно не е регистрирано радиоактивно заразяване от двигателя на К-8 в мястото на потъване или от четирите намиращи се на борда й торпеда с плутониеви заряди.
Командирът на К-8, Всеволод Бесонов, 37-годишен, е удостоен със званието Герой на Съветския Съюз, всички останали загинали моряци – с орден “Красная Звезда”. Сред съветските подводничари е било добре известно правилото, че при голяма авария ако командирът оцелее – трибунал, ако загине – герой.
Екипажът на “Авиор” натоварва захарта в братска Куба и се връща без перипетии в България. През август 1970 г. моряците са поканени в щаба на българския ВМФ във Варна, където представители на съветския ВМФ им връчват паметни грамоти, а на капитан Рем Смирнов – часовник от адмирал Горшков. За двамата – Стойнов и Юрекчиев, това си остава най-паметното плаване в карерите им.
Източник:svobodnaevropa