Проф. Николай Овчаров: Виден северен македонец вещае разпад на българската държава
Публикуваме цялата му позиция без редакторска намеса:
„Миналата седмица премиерът на Северна Македония на Третия икономически форум в Тирана отново призова Европейския съюз да изпълни обещанията си към страната му и да я приеме, защото се е „европеизирала” достатъчно. В речта си той отново повтори наложилата се напоследък мантра: „Но позволете ми да бъда кристално ясен и да повторя позицията на правителството. Ние никога няма да си позволим да обсъждаме неща, които не подлежат на обсъждане. А това е: кои сме, кои са нашите атрибути на идентичност и какъв е генезисът на нашата държавност и на езика ни“.
Но кои сте вие, уважаеми северни македонци? Днешните радетели на славянския произход и „идентитет” на народа ви, или тези, които само преди няколко години твърдяха, че произлизат директно от рода на Александър Велики? Тези, чиито тогавашен премиер Никола Груевски през юли 2008 г. посрещна на червен килим на тогавашното летище „Александър Велики” (вече загубило славното си име!) пакистански принц Газанфар Али хан и неговата съпруга принцеса Рана Атика?
Българските читатели вероятно са забравили този уникално смешен случай. Във върха на истерията по възвеличаването на т. нар. „античен произход” на македонците, в Скопие пристигна това лице, произхождащо от живеещото в подножието на Хималаите племе хунзи. Видните „скопски историчари” тогава твърдяха, че хунзите били преки потомци на войниците на Александър Велики при неговия поход в Азия. Те не се върнали в Европа, а се изпоженили за местни девойки и създали новата народност. Така Ганзафар бе припознат като последният потомък на Александровата династия.
Самият пакистанец нямаше нищо против да го величаят като наследник и правоприемник на Филип ІІ и Александър ІІІ Велики. Освен срещата с лудналия по античното наследство Никола Груевски, той бе благословен и от македонския архиепископ. А после щастливо заяви пред медиите: „За мен и за цялата делегация е голяма чест да дойдем тук, на родна земя! Ние сме потомци на Александър Велики, нашият народ идва от Македония!”.
Припомням този станал не толкова отдавна случай не за да се заяждам, а за да покажа колко изменчив във времето е „македонскиот идентитет”. И в края на краищата аз не мога да избера кое е по-представително – да си „бугарин-татарин” или да произхождаш от Пакистан. А тази случка не е зле да се припомни на европейските лидери, когато решават на чия страна да застанат в спора между България и Северна Македония.
Речта на Заев съвпадна с една публикация в любимия вестник „Нова Македония”, известен с хилядите си антибългарски статии от създаването си насам. Впрочем е интересно да се знае, че тъй като излезлият първи брой (29.10.1944 г.) е първи на току-що създадената нова езикова норма, думата „Македония” е изписана не „Македониjа”, а „Македониа”! Какво да се прави, нали „македонскиот jазик” е писан „на коляно” само два-три месеца по-рано.
Аз отдавна алармирам за това, че безразборното раздаване на български паспорти на северномакедонски граждани едва ли е най-добрият начин те да стават българи. Виждаме, че нашите добри намерения са посрещани с подигравки от типа, че в Северна Македония имало повече свидетели на Йехова, отколкото българи. А предложеното от Заев записване на българско малцинство може да се обърне против България предвид на страха, който тегне в момента над хората с българско самосъзнание в Северна Македония. Пример е използваното от „Нова Македония” сведение на българския ЦИК, че за изборите са записани само 328 души.
В статията на „Нова Македония” е цитиран един човек, прочут с омразата си към България. Това е Тодор Петров, председател на т. нар. Световен македонски конгрес, известен с ултранационалистичните си позиции и призивите за „Обединена Македония”. Негово е изказванията, че „в България има всичко друго, но не и българи…В България няма македонско малцинство, защото македонците са мнозинство….В България само циганите и турците не са македонци! Не е въпросът дали македонците в Македония са българи, а има ли българи в България без македонски корени”.
Та този Тодор Петров сега заявява в „Нова Македония”: „Опитът да наложи гражданството като етническа квалификация, България, освен че го използва за асимилацията и експанзионистичните си намерения към Македония, вътрешно го употребява, за да поддържа известна национална сплотеност. Защото, ако се отвори етническият въпрос в България, има голям риск държавата да се разпадне“.
Ето как този краен националист изрича това, което всъщност мислят доста от политиците в Скопие. Той директно вещае разпад на българската държава, което ще рече излизането на Пиринска Македония от нея. Ето от какво се опасяваше и българското правителство, когато наложи вето на влизането на Северна Македония в ЕС. Защото зад красивите приказки и плачът за нарушения „идентитет” всъщност се крият помисли и мераци за „Обединена” и „Велика” Македония.
За да разведря обстановката, ще ви припомня един весел епизод от борбата за „идентитет на македонскиот народ”. Някъде в онези славни времена на търсенето на античния корен при Никола Груевски по Македонската национална телевизия излезе филмът „Македонска молитва”. Негов сценарист бе Ниче Димовски, заместник председател на същия Световен македонски конгрес. Та в този филм на фона на бушуваща в Охридското езеро буря и падащи мълнии, от небето се чува Божият глас: „Деца на слънцето и цветето, да знаете че населих вашата майка Земя с три раси: бялата раса македоноиди, жълтата монголоиди и черна раса, която нарекох негриди. Всички останали хора са мулати. От вас македонците заченах бялата раса и я разширих чак до Японско море. Всички бели хора са ваши братя, защото носят ген македонски и всички преселения от вас почнаха, та тръгнаха на север.“
Както се казва – без коментар!“, завършва позицията си проф. Николай Овчаров.
