Неделя на прошката. „Неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото“ (Рим. 2:1).
В Ениджевардарско на Прощавия прошката от кръстницата се взема по особен начин. Прави се дълбок поклон с вдигнат крак назад, след което се целува ръка с думите „Прости ми кръснице со пашка?“, следва нейният отговор „Та прощавам со пашка“. (Бабев, Иван. Виолета Офилова. Полъх от Вардарския Юг, София, 2012, стр. 135-136).
В Костурско обичаят се нарича Запостенье. На него младите молят за прошка три пъти: „Простенье, простенье, простенье!“, възрастните им отговарят: „Да си простен и от мене, и от Госпо!“, а стопанката на дома завършва с: “Со здравье да си запостиме, и со здраье да си го пречекаме Велден.“ (Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014, стр.187)
