Подполковник Минчо Банковски – един от българските герои от битката в Завоя на Черна, командир на 54-ти пехотен полк в победносното Майско сражение през 1917г., когато РУСКИТЕ ВРАЖЕСКИ ВОЙСКИ БЯХА СМЛЯНИ ОТ БОЙ заедно с французи и италианци.
ДА Архиви. Оцветена негова фотография.
На снимката генерал-майор М. Банковски е с ордена “За храброст“. Всъщност в кариерата си има два такива ордена – 4-та и 3-та степен. Награден е и с германски “Железен кръст“. Това са все отличия, с които се награждават САМО ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ ГЕРОИ ПОБЕДИТЕЛИ. 
След победата, при която са разгромени 2 френски, 1 италианска и 1 руска дивизии на 15.07.1917г. излиза специална книжка на сп. „Отечество“, посветена на действията на 54-ти пехотен полк в Завоя на р. Черна, където е отбелязано, че „Чичовците“ от 54-ти полк бяха онази неразрушима скала, която в тоя пункт не мръдна през всичките вихри на артилерията и пристъпи на френската пехота“.
Генерал-майор Минчо Банковски създава офицерска фамилия. И двамата му синове Иван и Любомир са офицери.
Майор Иван Минчев Банковски е роден през 1911г., участник във Втората световна война, тежко ранен, останал военноинвалид, избягал на Запад, подтикнат от съдбата на брат му.
Капитан Любомир Банковски е роден през 1917г. в София. Участва във Втората световна война, в която се отличава и получава орден „За храброст“. През 1946г. е уволнен и хвърлен от комунистите в Плевенския затвор, а оттам в лагера Белене. Освободен е през 1953г. Принуден да работи като каруцар, за да издържа съпруга и двама сина. Пръв председател на възстановения през 1992г. Съюз на възпитаниците на ВНВУ.
Съпругата на Л. Банковски-Теменуга е дъщеря на ген. Георги Йорданов-кавалер на орден „За храброст“, военен комендант на София (1935), командир на 10-та пехотна Родопска дивизия (1939).
Братът на Теменуга Банковска е поручик Йордан Йорданов-военен летец. Л. Банковски е автор на книгата „Моят живот. Трагедията на едно поколение“.
Янко Гочев
