Необявената гръцко-българска война
„Аз на грък гръб не давам“
полк. Каварналиев
Заради аспирациите на южната ни съседка към наши територии след края на Втората световна война съществува голямо напрежение между Гърция и България.
Още през 1946 г. гърците започват системно да нарушават границата и да ограбват българското население,
със силата на оръжието взимат домашни животни, селскостопанска продукция и покъщнина. Има и опити за изнасилване на жени и девойки. Набезите се извършват на много места, но главното направление е при Капитан Андреево и село Генералово, където се събират българската, гръцката и турската граница. Гърция претендира за 39-те острова на река Марица, от които най-голям е Източния с площ 280 дка и Горния – 70 дка.
На 4 април 1946 г. една гръцка рота в състав от 35-40 души завзема Горния остров и избива българския граничен наряд, който се състои от трима души: младши сержант Иван Иванов и редниците Кирил Христов и Иван Панев, а телата на убитите хвърля в реката. Идва един български взвод от 11 души и ги прогонва от острова. На 11 април същият отново е нападнат от гърците, тежко ранен е граничарят Михаил Михайлов, който по-късно умира. Българите засилват охраната и гърците временно преустановяват набезите.
През 1952 г. Гърция е приета в НАТО, а армията й получава модерно оръжие. Двата факта засилват самочувствието на гърците и те подновяват нападенията. На 26 август, след продължителен артилерийски обстрел, 50 гръцки жандармеристи предприемат нахлуване на Източния остров. Спрени са само от охранителния наряд, който е в състав от трима граничари.
Гърците се опитват да ги изненадат през нощта на същия ден, като вече изпращат 70 души. Нашият наряд им устройва засада и ги засипва с куршумен дъжд. Убиват командващия офицер и картечаря. Но българските войници взимат картечницата му и с нея стрелят срещу нападателите. Гърците искат подкрепление и над 30 лодки с тежко въоръжени войници се отправят към острова. Тогава в помощ на защитниците идва бойният резерв на заставата под командването на лейтенант Йордан Райчев.
Противникът е отблъснат, оставяйки убити, ранени, оръжие и боеприпаси. Една част от лодките са потопени и много гръцки войници и офицери се удавят в Марица. Въпреки неуспеха, до средата на септември съседите продължават нападенията с голяма интензивност, като сражения се водят през 2-3 дена. След това започват постепенно да намаляват. В тях загиват 50 български войници и офицери. Гърците не съобщават за своите загуби, но по косвени сведения те възлизат на около 200 души.
Едва през декември 1954 г. под егидата на ООН се сформира смесена българо-гръцка комисия, която трябва да установи границата. Приема се тя да бъде по талвега на река Марица и всичките 39 острова остават българско владение. Така завършва „малката гръцко-българска война“, продължила близо 8 г.
