На 13 март 1906 г. умира професор МАРИН ДРИНОВ – пионерът на българската историческа наука
доц. д-р Петър Ненков
Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. Завършва взаимното и класното училище в Панагюрище. Негови учители са Ат. Чолаков, С. Радулов, Ю. Ненов. През 1855-1858 г. е подучител във взаимното училище заедно с Нешо Бончев. От 1 септември 1858 до март 1861г. живее в Южнославянския пансион в Киев и посещава философ- ския клас на Семинарията.Следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1861-1865г.) в който оформя своето образование по история, славистика, езикознание и етнография. През периода 1865-1870. е частен учител в княжеската фамилия на Голицини, които му издействат титлата“граф“.
Работата в семейството на Голицини му дава възможност в продължение на няколко години да живее в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Прага, Будапеща и да проучва архивите на тамошните библиотеки, включително и библиотеката на Ватикана. Интересува го всичко, писано за историята на славяните и българите. Там Дринов чете много книги и архиви в оригинал, защото владее латински, гръцки, руски, френски, немски и английски.
През 1869 г. завършва един от основните си трудове „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история“. Той е отпечатан и веднага изпратен за разпространение в българските земи.
През 1869 г. Дринов издава и друг свой основополагащ за родната наука труд „Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес“. Когато през същата година в румънския град Браила се създава Българското книжовно дружество, от което по-късно се ражда Българската академия на науките, Марин Дринов е избран за негов председател .През пролетта на 1870г. с негова помощ излиза и печатният орган на БКД „Периодическо списание“,в което публикува една от първите си статии, озаглавена „Нови паметници за историята на българите“.
През 1872 г. защищава магистърска дисертация в Московския уни -верситет на тема:“Заселение Балканского полуострова славянами“. На следващата година е назначен за доцент по славянознание в Харковския университет.
През 1876 г. защищава докторска дисертация „Южные славяне и Византия в X веке “ и става професор. През Руско-турската война (1877-1878 г.) е вицегубернатор на София и съветник на руския императорски комисар, княз Дондуков-Корсаков при временното руско управление. Успоредно с това е назначен за завеждащ Отдела за народното просвещение духовните дела (1878-1879г.).
През 1879 година взема участие в изработването на конституцията, носеща името на средновековната българска столица Търново. Тогава Дринов обосновава своята идея за нова столица София. Видният историк е добре запознат със стратегическото и комуникационно значение на този град в Средновековна България, особено в периодите, когато тя е най-голяма и процъфтяваща.
Като управляващ Отдела за народното просвещение и духовните дела Дринов създава и демократичен модел на българското образование. То е безплатно, бедните, но даровити младежи получават стипендия, а началното образование е задължително. Той осъществява преместването на Българското книжовно дружество от Браила в София.
Марин Дринов е избран за председател на Привременния управителен комитет на дружеството, което възобновява дейността си в София в началото на 1882 година.
През 1884 г. участва в изработването и приемането на устава на БКД, който спомага за превръщането на дружеството в научно учреждение от европейски тип. Марин Дринов поставя началото на Народната библиотека „Кирил и Методий“-една от най-авторитетните културни институции в страната. Преди смъртта си й завещава личната си сбирка от 3000 тома. Дринов е безспорният пионер на българската историческа наука, като строга научна дисциплина. Той е сред най-известните славяноведи на XIX век. Трудовете му имат принос за развитието на византологията, историята на балканските народи, етнографията, езикознанието, литературознанието, фолклористиката.
Избран е за член на Академиите на науките в Санкт-Петербург, Прага, Краков и Загреб.До края на живота си е професор в Харковския университет (1876-1906г.). Той е действителен член на Българското книжовно дружество. На 10 ноември 1898 г. Главното събрание на бъдещата Академия на науките избира проф. Марин Дринов за свой почетен член, а на 23 април 1899 г. го награждава с Орден за граждански заслуги – І степен за неговите обществени и научни приноси. Той умира в Харков на 28 февруари / 13 март 1906 година.
В края на 70-те години на XIX в., той изследва някои важни въпроси за българската история, като участието на славяните и прабългарите в генезиса на българската народност, историята на българската православна църква във връзка с разрешаването на гръцко-българския църковен спор и др.
Основните научни трудове на Дринов са по българска история. Но той има трайни интереси и в областта на българския език, литература, етнография и фолклор. Още през 1869 г. публикува „Писмо до българските читалища“, в което начертава широка програма за изучаване езика, народното творчество, литературата и миналото на българския народ. Марин Дринов проявява голямо научно усърдие, трудовете му са основани върху грижливо проучване на изворите. Той събира и обнародва народни песни, пише няколко етнографски и фолклорни проучвания, сътрудничи на вестниците „Време“, „Македония“, „Дунавска зора“, на „Периодическо списание“ и др.
Марин Дринов има големи заслуги за издигане на българската историческа и филологическа наука на високо равнище, развива голяма организационно-научна и просветна дейност.
