Ученички от Второ основно училище, изградено през 1909 г., село Просечен, Драмско. На гърба на снимката млад поет с още неукрепнал почерк е написал стихове. Стиховете са написани на гръцки език. Но освен в училище, момчето е имало и друг учител, който го е научил да пише и да се подпише на родния си език – М. Богомилов. Вероятно сред девойките на снимката е и тази, на която М. Богомилов е посветил любовните стихове. „Магията не те хваща, самата ти магия си, магия е на тялото ти красотата…“.
„Ламбридис смяташе, че българите трябва да са щастливи, дето живеят в Гърция, учат в гръцките училища. Нали чрез гръцкия език се приобщават към най-великата култура! Къде ти може да се мери българското с гръцкото. Ламбридис броеше за мъдри онези, които в годините се бяха поотрошили, а упорството на другите да държат на своето преценяваше като невежество.
Ала трябваше да признае, че малко познава съселяните си. Той, дошлият от друг, далечен край, беше заварил тях, българите – стопани на земята, притежатели на историята й, но имаше себе си и другите гръцки преселници за благородния калем на народа. С годините се омесиха българи и гърци, свързваше ги не само религията, но и доста често дълбоко приятелство. Живееха на една земя, молеха са на един бог, жените им перат на една чешма… Ала хем бяха еднакви, хем не бяха. Общественото положение издигаше между тях незабележима преграда, която правеше невъзможно пълното сближение. Властта делеше хората – трябваше да признае Ламбридис. Както стана и например с автобуса до Драма – ако не беше Никос ортак на бай Тодор от Просечен, българинът никога не би получил разрешение, макар че парите бяха негови.“
Из „Бежанци“, Весела Ляхова
Благодарим на @Димитър Костадинов за снимката от личния си архив, която ни изпрати!
