Булгаризъм

701 души в Русия се самоопределят като прабългари през 2002 г.

Прабългаризмът (на руски: Булгаризм) е теория за прабългарския произход на волжките татари (и/или чувашите / съседни народности), проповядваща възраждане на прабългарската идентичност и волжко-българската държавност^[1].

На нея се основава обществено движение за ревизия на официалната историография в Татарстан и признаване за нелегитимна употребата на етнонима „татари“ по отношение на волжките татари и замяната му с „прабългари“.

Последователите на прабългаризма считат себе си за потомци на волжките прабългари (северния клон на прабългарите) и се самонаричат прабългари или по-рядко прабългаристи. Наричат татаристи своите опоненти (отстояващи тези за тюркски или монголски произход на съвременните татари чрез Златната орда, покорила Волжка България), поради което те са определяни като прабългаристи.

Част от прабългаристите са любители изследователи на историята на Волжка България. Някои от тях се застъпват за преименуването на волжките татари в „прабългари“ и създаване на нова република „Идел-Урал“ в състава на Руската федерация. Прабългаристите считат татарите в Поволожието за преки потомци на волжките прабългари. Те искрено се смятат за патриоти на своя народ и отечество, а има и такива, които не скриват своите националистически възгледи.

История

През втората половина на XIX – началото на XX век идеите на прабългаризма се ползват от обществено-политически и научно-културни движения, преди всичко от представители на Ваисовското движение^[2] и Дружеството за изучаване на местния край (Чувашия) (на руски: Общество изучения местного края)^[3].

Прабългаристите смятат Багаутдин Ваисов (1810 – 1893) и неговите последователи (Ваисовци) за основатели на движението. В техните очи той се е превърнал в мъченик, загинал за техните прабългарски идеали.

В края на XX и началото на XXI век идеите на прабългаризма отново се възраждат благодарение на дйността на неопрабългаристите.

Клуб „Булгар ал-Джадид“

През 1981 година в Казан се образува клуб на прабългаристката интелигенция (около 40 души). След време той започва подготовка за създаване на културно-историческо дружество. Членовете на клуба установяват връзка с Митхад Ваисов, син на героя Сардар Булгари (1878 – 1918), и се отправят на епиграфски експедиции в Задказанието, където изследват прабългарски надгробни паметници от XVI – XIX в., както и материали за национално-освободително движение от втората половина на XIX и първата четвъртина на XX век.

През пролетта на 1981 г. във в. „Вечерняя Казань“ се появяват няколко статии, непосредствено посветени на самоназванието на тюрките в Поволжието и Приуралието. Накрая, след необходимите подготвителни работи, на 27 август 1988 г. в сградата на музея на Габдулла Тукай се състоява първото организирано заседание, на което е решено клубът да се нарича „Булгар ал-Джадид“ („Новите прабългари“). На 23 октомври на малкото поле на централния стадион в Казан се състоява митинг с лозунг „Мы – булгары“ („Ние сме прабългари“). Повече от 300 души вземат участие в него. На митинга са прочетени приветствени телеграми от прабългаристи от Москва, Киев, Башкортостан, Вилнюс.

Най-важна цел в дейността на „Булгар ал-Джадид“ станала борбата за възвръщане на „изконния“, както смятат членовете на клуба, етноним „прабългари“, като нарицателно за сегашния народ на Република Татарстан, наричани официално татари – име, според тях, дадено на волжките прабългари от болшевиките. В настоящия момент клубът продължава културно-просветната си дейност.

Прабългарски национален конгрес]

Прабългарският национален конгрес (ПНК) е създаден на 9 юни 1990 г. Обединява сторонници за възраждането на прабългарските традиции и самосъзнание. Регистрирана в Татарстан, организацията се разпростряла и извън пределите на републиката. През 1990-те години на местно ниво активност проявяват отделенията в Москва, Оренбург, Уляновск, Чита. Най-активно се проявяват членове на БНК в Казан – според Г.З. Халилов в Казан съществуват 27 първични прабългарски организации през август 1997 г. В градовете местните прабългаристи формират така наречените прабългарски общини, които сами по себе си представляват национално-културни автономии.

Идеологията на ПНК утвърждава съществуването на „прабългарски естествен манталитет“, който по тяхно мнение „се е формирал в доислямските времена и е взел в себе си част от мюсюлманското съзнание“.