ЧУДОТО НА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА! доц. д-р Петър Ненков

ЧУДОТО НА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА!

доц. д-р Петър Ненков

Едва ли има българин, който да не трепва при споменаването на Одрин. Това е име – символ на храбростта на българина и готовността му на саможертва пред олтара на Отечеството! То е символ на българската бойна слава.

Одринската епопея през Балканската война 1912-1913г., покрива бойните знамена на българските полкове участвали в нея с неувяхваща слава. И как иначе, когато един народ, току що смъкнал хомота на петвековното робство, дръзва да се изправи в двубой срещу довчерашния си тиранин и да го разгроми по всички правила на военното изкуство. Вярно не сам, а с други балкански народи, но племенната омраза към поробителя е толкова голяма, че тя кара България кавалерски да поеме в Балканския съюз, главна тежест на войната , както пише в своя рапорт френският военен аташе в София майор Матарел.

В световната история надали има друга война, в която майките да изпращат синовете си на фронта с цветя като на празник и със заръката да освободят поробените си братя и сестри в Македония и Тракия. Народните веселия около казармите са толкова спонтанни и искрени, че западните журналисти, акредитирани към щаба на българската армия се учудени – на война или на сватба изпраща народът своите чеда?

По зова на Родината, като доброволци в армията постъпват най-ярките представители на българската интелигенция, като скулпторът Андрей Николов, художниците Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Никола Кожуха ров, Петър Морозов писателите Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Михаил Кремен и Стамен Панчев, бъдещите професори Александър Балабанов, Михаил Арнаудов, Александър Балан, легендарният цирков акробат Лазар Добрич и много други, за които руския военен кореспондент Т.Олегин пише: „Аз видях професори от университета,спечелили европейска известност, учени тръгнали, като прости войници с обозите, с военните болници и бойните части към фронта”.

Войната започва на 5 октомври 1912 г. Още в първите дни, в жестоки срещни сражения Първа и Трета български армии разбиват турците при Гечкенли, Ескиполус, Селиолу и Петра и ги обръщат в паническо бягство. Окъсаният, гладен и мокър български пехотинец с такова диво настървение атакува турските табори на нож, че често пъти командирите не могат да удържат неговия устрем и устремът на шепа храбреци увлича цели полкове в атака. Художникът Ярослав Вешин, възторгнат от патоса, обхванал българските воини, запечатва щиковата им вихрена атака в знаменитата си батална картина “На нож!”

След паметните победи при Лозенград, Люлебургаз и Бунархисар Източната турска армия е напълно разгромена и Високата порта е принудена да моли за примирие. След неуспеха при Чаталджа едва тогава българското правителство решава да подпише исканото от турците примирие.Започват преговори в Лондон. Извършеният от младотурците държавен преврат през януари 1913 година прекъсва преговорите и подновява бойните действия.

В кръвопролитни сражения при Шаркьой и Булаир новосформираната Четвърта българска армия под командването на генерал-майор Стилиян Ковачев охлажда ентусиазма на турското Главно командване да извърши коренен прелом във войната.

Единствената преграда пред победоносното приключване на войната и подписването на жадувания мир е овладяването на Одринската крепост, която остава, като трън в петата на българския лъв.

Тя е обсадена още в началото на войната от Втора българска армия . Модернизирана от германски военни инженери, крепостта е естествено защитена от три реки Арда, Тунджа и Марица, които си дават среща в Одрин.

Отбранителните и съоръжения са разположени на две позиции – предна и главна . Предната позиция се намира на 9 до 11 километра от града и се състои от окопи и укрепени огневи позиции за артилерията. На разстояние 0,5 до 3 километра от града, върху редица естествени хълмове край него, е изградена главната позиция, състояща се от 24 каменно-землени и 2 стоманобетонни форта, които отстоят на около километър един от друг и побират по 300 войници.

Между фортовете са разположени стрелкови окопи с площадки за картечници и големокалибрени батареи. Отделните позиции са свързани със съобщителни окопи, а между тях има сложна система от преградни ровове, заграждения от бодлива тел в 5-6 реда, вълчи ями и фугаси. Комендантът на крепостта, артилерийският генерал Мехмед Шукри паша разполага с 65 хиляден гарнизон, 524 оръдия, 20 крепостни картечници.

Българското Главно командване, опасявайки се от евентуален провал при щурма на крепостта, все отлага своето решение за него . На 7 март 1913 г. генерал-лейтенант Никола Иванов се среща с помощник-главнокомандващия на Действащата армия, генерал-лейтенант Михаил Савов, който продължава да е непреклонен, че атаката на Одрин няма шансове за успех.

В разгорещен спор командващият Втора армия заплашва, че ако не се даде заповед за настъпление, ще оттегли войските си по-далеч от Одрин, защото стоенето в обсега на турския обстрел причинява безсмислени загуби.

Генерал Савов отстъпва, но разрешава атака само на предната линия, не и на главния фортови пояс. Генерал Иванов му заявява, че ще продължи настъплението до окончателното превземане на града. Помощник главнокомандващият го заплашва, че при неуспех носи тежка отговорност, но той го парира с думите: „Който се бои от отговорност, да си стои дома си и да не ходи на война.“

Предстои да се извърши чудото на Балканската война-овладяването с щурм на непревземаема, според военните експерти Одринска крепост. Този щурм увенчава Българската армия със световна слава.

На 11 март 1913 г. започва мощна артилерийска подготовка. В 4 часа сутринта на следващия ден полковете от Втора армия и двете сръбски дивизии започват онази безпримерна атака срещу най-силната крепост в Югоизточна Европа, която по-късно ще влезе във всички учебници по тактика и оперативно изкуство, като шедьовър на българската военно-теоретична мисъл. Започва лют бой. Българските воини атакуват яростно предната позиция на противниковата отбрана. Атака като по учебник с развети бойни знамена. Противникът ги засипва с огнен дъжд от картеч и шрапнели. Нищо обаче не може да спре устрема на българските пехотинци и в 9 часа сутринта предната позиция на Одринската крепост пада в български ръце .

На 12 март 1913 година генерал-майор Георги Вазов издава своята прочута бойна заповед за щурмуване на фортовете от Източния сектор на крепостта . Точка 6 от нея гласи така: „Трябва да се помни, че тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир. Назад – безславие и смърт!“

Атаката започва с ожесточен артилерийски обстрел вечерта, в 23 часа . Половин час по–късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. Щурмът на укрепленията се води от 10-и Родопски и 23-и Шипченски полове на Осма Тунджанска дивизия. Част от бодливата тел е пометена от артилерията, друга част е срязана от българските сапьори, а където е останала българите я покриват с шинелите си и преминават по тях. Напредването на пехотата се подпомага от конната батарея на майор Друмев, която изпреварва пешите редици , развръща се и засипва с шрапнел турските окопи.

Въпреки че попада под пушечен и оръдеен огън от страна на турците 10-и Родопски полк нахлува във форта Айджиолу и към 1.45 часа на 26 март издига над него фенер – сигнал за българската артилерия да спре огъня, тъй като фортът е превзет.

Малко след 6 часа, сутринта на 13 март турският командир на форта Айвазбаба уведомява командира си, чрез телеграф, че оръдията му са унищожени, артилеристите му са мъртви, а българите влизат в форта. След това унищожава телеграфа и се застрелва.

Българите  настървено напират и след близо осемчасов бой, въпреки упоритата си съпротива всички фортове в Източния сектор Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъз, Топьолу и Кавказ са превзети от българите.

Командващият гарнизона на крепостта Шукри паша едва смогва да телеграфира в Цариград:”Всичко е свършено. Българите нахлуха в града!” и се предава в плен с целия си щаб във форта Хайдарлъка на Лейбгвардейския конен полк на полковник Генко Мархолев.

Същият този паша покрил се със зловеща слава като палач на Преображенското въстание в Странджа и Одринска Тракия през 1903 г., сега кротко предава сабята си на командващия 2-ра българска армия, генерал лейтенант Никола Иванов, който го укорява, че е запалил складовете с провизии и по този начин е обрекъл местното население на гладна смърт.

Светът е потресен ! Световните телеграфни агенции съобщават, че Одринската крепост е паднала само след два дни бойни действия! На едно от минаретата на прочутата “Султан Селим” джамия, се развява гордо българският трикольор, издигнат от кандидат-подофицер Михо Георгиев от 29-и пехотен Ямболски полк, а градът притихнал слуша парадът на второармейци . На всяка българска рота , участваща в щурма на крепостта са раздадени по 80 ордена за храброст.

Възторгнат от героизма на българския войник при превземането на Одрин, скулпторът, професор Иван Лазаров увековечи неговия подвиг в серията пластики”Те победиха” и “На война”, а дядо Вазов написа възторжени дитирамби за паметната победа.

Френският полковник Мондезир пише:”Превземането на Одрин стои наред със най-славните военни подвизи във военната история на всички народи!”- а Луиджи Барцини го допълва: ”Как българите успяха да преминат през изкуствените препятствия от телени мрежи?Това е една мистерия.Това бе една човешка вълна, един прилив на мъжество, една буря от хора.Не можем да си представим без смайване и възхита една поредица от фортове превзети с атака на нож!”

В битката за овладяването на крепостта, българите използват редица новости във военното дело. Те използват самолета, като бойно средство, изграждат групи за устройване на проходи в телените заграждения, като по този начин слагат началото на групите за разграждения, използвани масово през Втората световна война.

Артилерията достига непозната до този момент плътност от 70 оръдия на километър фронт, освен това изпреварва при атаката, пешите редове и води огън с право мерене по противниковите огневи точки , използва нови способи за стрелба като “огневи вал”и “неподвижен заградителен огън”, българите заглушават с мощна радиостанция радиовръзката на обсадения гарнизон с турското Главно командване в Цариград и други.

Всичко това предизвиква огромен интерес по света. Много чуждестранните военни делегации от Европа, Америка и дори далечна Япония посещават Одрин,след неговото овладяване, за да се поучат от българския опит при превземането на крепостта .

Крепостните стени помнещи поваления латински император Балдуин Фландърски през 1205 г. видяха и унизения Мехмед Шукри паша през 1913 г..

Такива са уроците на историята, които трябва да помним и да предаваме на бъдещите поколения , защото тази война бе справедлива и дълбоко хуманна и донесе гръмка слава на българските воини, наречени от европейската преса “прусаците на Балканите”!