УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
доц.д-р Петър Ненков
При обявяването на мобилизацията на Българската армия на 17 септември 1912 година за участие в Балканската война, Въздухоплавателният парк на Царство България се състои от Щаб с началник, майор Васил Златаров, Балонно отделение с командир, поручик Йордан Казанджиев и Аеропланно отделение с два балона, с командир, поручик Симеон Петров.
В хода на войната общият брой на самолетите достига цифрата 29, а на летците-26.От тях 12 са българи и 14 са чужденци – осем руснаци, двама французи, един англичанин и един италианец.
По това време бойната авиация е все още в начален стадий на своето развитие. Поради тази причина германският фелдмаршал Хинденбург смята, че бъдещето принадлежи на цепелина, а френският фелдмаршал Фош е не мнение, че самолета може да се използва само за спортни цели .
Българските генерали обаче мислят по този въпрос по друг начин. Те за първи път в света формират аеропланни отделения към всяка отделна полева армия и за първи път в света използват самолета, като бойно средство за разузнаване, фотографиране, бомбомятане и коригиране огъня на артилерията и с това се внася от българите огромен принос за развитието на световното военно изкуство.
На 15 октомври 1912 г. пилотът, поручик Радул Милков и наблюдателят, поручик Продан Таракчиев получават заповед да разузнаят турския гарнизон на Одринската крепост На 16 октомври 1912 г. със самолет „Албатрос те извършват първия в историята на българската авиация боен полет. Преди полета пилотите взимат и бомби, които са поставени в кошове, отстрани на самолета. Полетът продължава час и двадесет минути на около 500 метра височина . Достигайки до Одринската гара – Караагач, бомбите са пуснати по влаковите композиции, натоварени с войсково имущество. При вида на летящите от самолета, бомби аскерът се разбягва панически с вика:” Шейтан!” След това се окопитва и започва да обстрелва самолета. С четири пробойни в корпуса «Албатросът» успява да се приземи успешно и разкрива разположението на турските резерви при село Кадъкьой.
Тази дата става празник на българската авиация. Италианското списание “Л Аеро” и хърватският вестник “Новости” написаха за подвига на българските летци следните редове: ”Първата и най-голяма слава в авиацията принадлежи на българското въздухоплаване, понеже то първо в света през Балканската война, при обсадата на Одрин употреби аеропланни бомби и загатна за голямата роля на въздухоплаването в бъдещата война”.
Петнадесетгодишната самарянка Райна Касабова от Карлово стана първата жена в света, участвала във въздушна, бойна мисия. На 12 ноември 1912 година от летището на Мустафа паша /дн. Свиленград/ тя извършва 43 минутен полет заедно с летеца Стефан Калинов над обсадената Одринска крепост. ”Албатросът” на двамата летци е обстрелван със стрелково оръжие от низамите на Шукри паша и без малко да споделят трагичната участ на пилота Христо Топракчиев.Над обсадения гарнизон Райна Касабова изсипва от коша на самолета хиляди позиви ,апелиращи турските войници да прекратят своята по-нататъшна съпротива. След завръщането си на летището в Свиленград, авиомеханиците от 1-во аеропланно отделение преброяват по тялото и крилете на самолета десетки пробойни от турските куршуми.
На 19 октомври 1912 г. самолетът на поручик Христо Топракчиев се запалва във въздуха и се разбива на земята, което причинява смъртта на пилота . Негова е идеята да се бомбардират от въздуха противникови военни обекти.
За тази цел се изготвя бомба, наречена „Христо Топракчиев”.
За да се подобрят попаденията от въздуха пилотът, поручик Симеон Петров разработва също авиационна бомба. При обсадата на Одрин, българските летци използват руските бомби „Гелер” и български бомби, изготвени от капитанът от инженерни войски Величков.
Неговата авиобомба е прототип на първата авиационна бомба в света. С незначителни подобрения тя е приета на въоръжение в други армии.
На 17 ноември 1912 г. италианския авиатор Джовани Сабели и наблюдател майор Васил Златаров със самолет „Блерио XI“ извършват въздушна бомбардировка на турските позиции край Одрин. По своята същност тя се явява 2-ра в световната военна история тъй като през 1911г. в италиано-турската война в Либия, италианците бомбардират от въздуха турско-арабските войски в пустинята .
Пилотът Симеон Петров извършва първият нощен полет в историята на авиацията, а фотографът Стоян Терзийски за първи път в света извършва разузнаване и заснемане от въздуха на турските укрепления при Одрин, което се използва от щаба на 2-ра армия при бъдещите бойни действия.
Балонното отделение, освен за наблюдение на бойното поле при Одрин се използва и за коригиране огъня на артилерията.
През втория период на войната Въздухоплавателния парк на Царство България се състои от 3 аеропланни и 2 балонни отделения.
Първо аеропланно отделение е придадено към Втора армия и изпълнява задачи в района на Одрин, като извършва 19 бойни полета.
Второ аеропланно отделение е придадено към Трета армия, базирано е в Черкезкьой и се използва за разузнаване на Чаталджанската позиция, между Мраморно и Черно море.През периода отделението извършва 27 бойни полета.
Трето аеропланно отделение е придадено към Четвърта армия и изпълнява задачи в района на Галиполския полуостров. През периода то извършва 9 бойни полета.
На 14 ноември 1912 г. се извършва първата в историята групова атака. Четири самолета в групов полет бомбардират Одринската крепост.
На 22 януари 1913 г. пилотът, поручик Милчо Митев с италианския доброволец Сабели, като наблюдател прелитат над Мраморно море, откриват и бомбардират турския броненосец „Хайредин Барбароса“. Това е първата във военновъздушната история атака от въздуха на военен кораб.
На 14 март 1913 г. е извършено първото въздушно нападение над османската столица Цариград. Поручик Симеон Петров хвърля бомби и позиви над града, в които се съобщава за падането на Одрин.
По време на Балканската война 1912-193г. българската авиация извършва общо над 200 полета.
Двете балонни отделения през този период от войната извършват ограничена бойна дейност, като 1-во отделение е придадено към Първа армия, а 2-ро отделение към Трета армия.
