На 13 март 1993 г. умира карловецът Иван Ночев – конструктор на двигателите на лунния модул „Орел” на космическия кораб „Аполо-11”, с който американците стъпват на Луната през юли 1969 година
доц. д-р Петър Ненков
На 16 юли 1969 г. от космическата база в Кеймп Канаверал в щата Хюстън, САЩ е изстрелян космическият кораб „АПОЛО-11″, който има за цел да изпрати човек на Луната. Направен е опит за осъществяване на една вековна мечта на човечеството – да стъпи на друго небесно тяло. Четири дни пътува „АПОЛО-11″ с трима астронавти на борда Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, за да измине 386 000-километровото разстояние от Земята до Луната.
След 76 часов полет корабът „Аполо” навлиза в окололунна орбита. В него остава астронавтът Майкъл Колинс, а Нийл Амстронг и Едвин Олдрин с лунния модул „Орел” се отправят към лунната повърхност. 800 млн. души в 54 страни на света наблюдават пред телевизионните екрани, как на 20 юли спускаемият апарат се отделя от космическия кораб и се насочва към Луната . Модулът благополучно се прилуняват в Морето на спокойствието. Американският астронавт Армстронг внимателно отваря люка, спуска по стълбичката и в 4.56 часа става първият човек стъпил на лунната повърхност.
Той направил три малки крачки и изрекъл паметните думи : „Малка стъпка за човека – голям скок за човечеството!” 19 минути по-късно на Луната стъпва и астронавтът Бъз Олдрин, който потресен от гледката, казва: „Величествена самота.“ След това двамата астронавти поставят на Луната стоманена плоча, текста на която прочитат пред камерата. На нея пишело: „Тук хора от планетата Земя, първи стъпиха на Луната, юли 1969 г. след раждането на Христос. Дойдохме с мир, от името на цялото човечество.” Плочата била подписана от Армстронг, Колинс, Олдрин и президента на САЩ, Ричард Никсън. Те забиват знамето на САЩ , вземат скални късове от нея и заснемат околната местност. След това се прибират в спускаемия апарат, който плавно се откъсва от Луната и скоро се скачва с „АПОЛО-11″, където ги чака Майкъл Колинс. Оттам – всички заедно поемат обратно към Земята, където ги посрещат триумфално, като герои.
Малцина в страните зад “желязната завеса” в това число и в България разбират за този знаменит факт и знаят, че един от основните конструктори на двигателите на спускаемия модул на “АПОЛО-11”е българинът Иван Ночев.
Той е роден в Карлово на 23 септември 1916 г. Завършва с отличен успех местното техническо училище “Братя Евлоги и Христо Георгиеви”. Започва работа в казанлъшкия военен завод “Арсенал”, а по-късно се прехвърля в Държавната аеропланна работилница в Божурище.
Когато край карловското село Марино поле се построява модерно военно летище и авиоремонтна работилница, Иван Ночев започва ра- бота там. Присъединяването на България към оста Берлин, Рим и Токио през 1941г., води до превъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители “Месершмит”. Те обогатяват морално остарелия авиопарк на българските Въздушни войски. За да усвои ремонта на немските изтребители, за Германия заминава група български авиотехници. В нея е и Иван Ночев.
През есента на 1942 г.той кандидатства и е приет инженерна специалност в Берлинската Политехника. В столицата на Райха вече се чува леденият полъх на войната и въпреки истеричните обещания на министъра на хитлеристката пропаганда д-р Гьобелс, че над Берлин няма да падат съюзнически бомби, истината е съвсем друга.
След една жестока бомбар- дировка, при която изгарят квартирата на Ночев и Берлинската Политехника, младият българин продължава своето висше образование в Пражката Политехника.
След войната, Ночев се прибира за кратко в България, след което заминава за Виена, където се дипломира в Техническия университет като машинен инженер. Много скоро защитава и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица и отново се връща у нас.
След разгрома на хитлеристка Германия , командващият американските войски в Европа и бъдещ президент на САЩ генерал Дуайт Айзенхауер депортира в Америка 128 немски ракетни конструктори начело с “бащи- те” на тайното оръжия на Фюрера. “ФАУ-1” и “ФАУ-2”- Вернер фон Браун, Ото Рудолф и Валтер Дурнбергер. Заедно с един тон документация и десетки вагони оборудване за немските балистични ракети те са транспор- тирани в американската военновъздушната база “Уайт сендс” и при пълна секретност създават първата американската междуконтинентална ракета “Юпитер”с ядрена бойна глава.
След като загубват битката с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците решават на всяка цена да потърсят реванш чрез своята програма за покоря- ване на Луната. Конгресът на САЩ отпуска на НАСА милиарди долари за изпълнение на тази свръхамбициозна задача. В името на нея са привлечени най-големите учени по света и са замразени останалите перспективни проекти – за изработване на космически кораб за многократно използване “Даяна сор” и корабът “Джемени”. Започва конструирането на знаменитата серия космически кораби “Аполо” и ракетата носител “ Сатурн” създадена от Вернер фон Браун .
В Лунната програма се включва и българинът Иван Ночев. През 1951 г. той напуска Европа и заминава за канадския град Торонто, където работи в „Канада еър”.
През 1956г. се прехвърля в Калифорния, където постъпва на работа в авиокосмическия гигант “Дженерал дайнамикс корпорейшън”. Тук, в Силиконовата долина се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и се включва в екипа от учени в Американската национална агенция за изследване на Космоса – НАСА при разработването на космическия кораб “Аполо”.
Корабът се дели на две основни модули. С единият модул американците кацат на Луната през юли 1969 г. и той им служи, като база и стартова площадка, а другият по същото време кръжи в орбитата на Луната и след това завръща астронавтите на Земята.
Цялото човечество следи със затаен дъх грандиозния подвиг на тримата астронавти Армстронг, Олдрин и Колинс, но едва ли някой у нас е предполагал, че зад това велико постижение на човешкия гений стои и един българин.
Изобретените с участието на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула „Орел“ с двамата американски астронавти на Луната и гарантират, че модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб „Аполо”. За неговите огромни заслуги при изработването на ракетните двигатели, Джон Ночев е награден с медал от Конгреса.
Натрупал солиден опит и знания той открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност в областта на ракетно-космическите изследвания, наречена „Лансиа”.
Мечтае един ден да се завърне в своето родно Карлово и да вложи средства за построяване на колеж, но съдбата решава друго . На 13 март 1992г. умира в Сан Диего, Калифорния.
Редом с други велики българи, работещи по това време в САЩ, като Асен Йорданов, Петър Петров, Кръстьо Кръстев, Виден Табаков и Джон Атанасов, Иван Ночев нареди името си в Златния фонд на човешката мисъл и даде възможност на САЩ да забият първи в света националния си флаг на Луната.
Съдбата събира с горчива ирония около гроба на Иван Ночев, трима президенти на САЩ Рейгън, Картър и Буш – Старши, за да отдадат последна почит на великия българин .
На снимките: кацането на „Аполо-11“ на Луната, през юли 1969 година, екипажът на американския космически кораб „Аполо-11“, Иван Ночев, като авиомеханик на летище Карлово през Втората световна война и д-р Иван/ Джон/ Ночев, като конструктор в САЩ.
