На 13 март 1899 г. е роден изтъкнатият български композитор
ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ
доц. д-р Петър Ненков
Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария, но прекарва ранното си детство в Шумен. Музикалното си образование започва в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката му преподава Добри Христов По това време Владигеров прави първите си композиционни опити.
От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин. След това се обучава в Академията по изкуствата в същия град. В Академията изучава пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 г.
В периода 1918–1920 година отбива военната си служба в България.Още като студент постига и първите си международни успехи, като на два пъти печели Менделсоновия конкурс.
В продължение на 11 години пише музика за спектаклите на великия немски режисьор Макс Райнхард, които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена.
Освен това изнася свои концерти в Германия, Франция и България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия” по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков и написва музика към редица сценични произведения. В тези години създава Концерт за пиано № 1 и Концерт за цигулка (първи в нашата музикална литература), рапсодията „Вардар”, което е първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност.
През 1932г. Панчо Владигеров се завръща в България и заема професорско място в Българска държавна консерватория, където работи повече от 40 години. След завръщането си в родината композиторът продължава с големите си постижения. Пише операта „Цар Калоян”-1936 г., която е първата българска опера, поставяна в чужбина. Освен това написва много симфонични, камерни произведения, песни и сценична музика.
Той е автор вокално-инструментални творби с висока художествена стойност. За заслугите му към българската музика е удостоен с Димитрвска награда и званията „народен артист” и „Герой на социалистическия труд». Умира на 8 септември 1978 г. в София.
