На 13 март 1997 г . в Карлово умира най-добрият въздушен боец на Царство България през Втората световна война, генерал-майор от запаса Стоян Стоянов
доц.д-р Петър Ненков
След присъединяването си на 1 март 1941г. към хитлеристката коалиция, българското правителство начело с професор Богдан Филов по настояване на Хитлер, обявява символична война на Англия и САЩ. Много скоро обаче, тази символична война се изражда в ужасяващи бомбардировки, който превръщат София в развалини. Очакванията, че Българските Въздушни Войски, вследствие на подавляващото превъзходство на противника, ще се огънат, остават неоправдани.
В хода на петмесечната въздушна офанзива на съюзническата бойна авиация срещу Царство България са проведени дневни, нощни и комбинирани 17 удара, като 12 са само по столицата . В тях вземат участие 2000 противникови самолети, от които 1400 тежки бомбардировачи. Те пускат 8800 бризантни бомби и няколко хиляди запалителни бомби .
При варварските бомбардировки загиват 836 невинни граждани на столицата, ранени са 1025 души, разрушени са 12559 сгради от които 10002 жилища, 117 промишлени предприятия, много емблематични за столицата сгради на обществени учреждения. Повредена е електрическата, телефонната, водоснабдителната и канали зационната мрежа на София . Населението понася тежки морални сътресения от жестоките бомбардировки .
Българската бойна авиация влиза смело в неравния двубой срещу многократно превъзхождащите я съюзнически въздушни армади и по същество със своите действия обрича на неуспех доктрината на САЩ и Англия за решаващото значение на ударите със авиация за далечно действие.Поставените от военнополитическите кръгове на съюзниците, цели за излизане на България от войната не са постигнати.
Един от героите във въздушната война с двете велики сили е поручик Стоян Стоянов, който има в своя боен актив 15 въздушни победи над противника. Той е роден на 12 март 1913 г. в село Галата, Варненско, днес квартал на морската столица, в семейството на Илия Стоянов – изселник от Одринска Тракия. Баща му загива, като знаменосец на 8-ми пехотен Приморски полк в Балканската война 1912-1913 г., в жестокото петдневно сражение на линията Люлебургас- Бунархисар-Карагачдере, до село Колиби, пет месеца преди да се роди синът му.
Израснал, като сирак в мизерия Стоян Стоянов, учи във върненската прогимназия. В пети клас постъпва в пансион за сираци. След като завършва прогимназия, получава стипендия и през лятото на 1927 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й, през 1933г. кандидатства неуспешно във Военното училище. Започва работа като писар в Шуменското архиереско наместничество. През пролетта на 1934 г. постъпва новобранец в казармата и е зачислен в кавалерийския ескадрон на ШЗО в Княжево.
Когато през 1934 г. идват от Министерството на войната, офицери да записват желаещи да учат във Военното училище за авиатори, той не се колебае и се записва във въздушния взвод на Военното училище.Първият му полет през 1935 г. завършва с леко произшествие. През учебната 1935/ 1936г. завършва курса на обучение за щурмани. През 1937г. вече е пилот-подпоручик.
След военното училище го назначават на служба, като наблюдател. През месец юни 1937г. започва обучение по пилотаж на учебното летище край Казанлък. Завършва Авиационна школа в Казанлък и през май 1938г. е изпратен в Пловдив, където усъвършенства майсторството си, като летец във Висшата школа за изтребители, която впоследствие се премества на летище Карлово .Завършва Школата на 12 юли 1938г. и получава назначение за летище Карлово.
Младият летец Стоян Стоянов е всред петимата избрани, които заминават през 1939 г. за Германия на специализация във Висшата школа за изтребители и инструктори във Вернойхен.Там те се подготвят като летци-инструктори, изучават устройството и летенето на новия немски изтребител „Месершмит – 109 Е”, който е хит на немската авиационна мисъл през Втората световна война. Българското правителство договаря от Германия да закупи такъв изтребител за своите Въздушни войски. Стоян Стоянов завършва успешно Школата, побеждава в учебен бой своя германски инструкор и става първият български пилот усвоил пилотирането на „Месершмит”. През юли 1939 г. българските летци се завръщат в България .Трима от тях, в това число и Стоян Стоянов са назначении, като инструктори във Висшата изтребителна школа на летище Карлово.
Тук той остава с малки прекъсвания до началото на 1942 г., когато е командирован, като началник на предупредителния пост към Щаба на Черноморската отбрана намиращ се в родното му село. През 1940 г. той се жени за карловската девойка Мина Василева, която му ражда син и дъщеря. Поручик Стоянов остава на служба в село Галата до края на месец април 1942 г., когато е назначен за командир на изтребително звено „ Стрела 682” в състава на 6-ти въздушен изтребителен полк на летище Карлово. То е съставено изцяло от немски изтребители „ Месершмит 109-Е”. Сформирано е на летище Карлово и впоследствие се пребазира на летище Балчик, където влиза в състава на черноморската въздушна отбрана.
В началото на 1943г. поручик Стоянов пристига в Карлово в платен годишен отпуск, но в края на отпуска той е извикан при командира на 6-ти въздушен изтребителен полк, полковник Вълков и назначен за пилот-изпитател на новите немски изтребители, които са закупени от Германия „Месершмит-109 Густав”. Те пристигат през месец март 1943 г. на летище Карлово. Поручик Стоянов повече не се завръща в Балчик.
През месец април 1943г. със закупените германски изтребители се сформира трети орляк на 6-ти въздушен изтребителен полк, с командир, капитан Чудомир Топлодолски. Летците от орляка стават първите, които заменят морално остарелите чешки самолети “Авия”, наричани шеговито от тях „ догани” с немските “месери” и с това орлякът става най-боеспособният във Въздушните войски на Царство България.
Поручик Стоянов е назначен за командир на първо звено в 3/6 изтребителен орляк . Като такъв той взема активно участие във въздушните боеве над София с англо-американските бомбардировачи и изтребители .По-късно през същата година орлякът му е пребазиран от летище Карлово на летище Божурище, за да подсили въздушната отбрана на столицата.
На 1 август 1943г. огромна въздушна армада от четиримоторни бомбардировачи В-24, в група по 40 влитат във въздушното пространство на България, след като се бомбардирали петролните рафинерии край румънския град Плоещ.
Паниката в Двореца и в Министерството на войната е голяма. Срещу огромната въздушна армада от съюзническите бомбардировачи се устремяват българските изтребители от летище Карлово и завързват яростна схватка в небето над старопланинския връх Ком и Цариброд. Поручик Стоянов с умел въздушен маньовър и косоприцелен огън успява да свали две „летящи крепости”. Две въздушни победи в един ден.
По този начин той става първият български летец през Втората световна война, свалил вражески бомбардировач. Американските летци скачат от горящите бомбардировачи с парашути и когато са заловени, дълго време не могат да повярват, че са свалени от неизвестен за тях български летец, а не от немски ас на Луфтвафе, с който си мислили, че се сражават в небето над София. Поручик Стоянов е извикан в Двореца и в присъствието на командващия Въздушните войски, генерал Димитър Айрянов, цар Борис III го награждава с орден „За храброст”.
Така той става първия български офицер през Втората световна война награден с орден „За храброст”.
След това поручик Стоян Стоянов продължава да воюва храбро с противника. След 14-та му въздушна победа го награждават с втори орден „ За храброст” -1 клас , 4 степен. В хода на бойните действия със съюзническата авиация, поручик Стоян Стоянов извовюва и 15-та си въздушна победа. Боен актив, който няма нито един друг български летец през Втората световна война.
В боевете със съюзническата авиация се отличават и неговите другари от 6-ти изтребителен полк – майор Чудомир Топлодолски – командир на 3/6 орляк, “първата жива торпила на българска авиация”поручик Димитър Списаревски , поручик Любен Кондаков, фелдфебел Никола Краличев, поручик Неделчо Бончев, повторил подвига на Списаревски и други летци.
Петнадесетте въздушни победи на поручик Стоян Стоянов са извършени в следния порядък: на 1.1.08.1943г. сваля “ Либърейтър” над село Копърци, Трънско и поврежда “Либърейтър”, на 24.11.1943г. поврежда “Либърейтър”, на 10.12.1943г. поврежда “Лайтнинг”, на 20.12. 1943г. поврежда “Либърейтър”, на 10.01.1944г. сваля „Лайтнинг“, на 23.06. 1944г. сваля “Либърейтър“ над град Скопие, на 24.6.1944г. сваля “Фортрес” над град Самоков, на 26.08. 1944г. сваля “ Лайтнинг” над село Пафла, Врачанско.
9 септември 1944г. го заварва на летище Божурище, като командир на изтребително ято “Стрела-682” от 6-ти въздушен полк, с чин поручик. Заповядано му е от Щаба на Въздушните войски да поема командването на 3/6 орляк. На 24 септември 1944г. е произведен в чин капитан. Участва в заключителния етап на Втората световна война 1944/1945 г.
На 22 ноември 1944 г. на летище Враждебна край София, командващият Първа българска армия, генерал лейтенант Владимир Стойчев награждава и повишава в чин 124 живи летци и 6 посмъртно от Въздушните войски на Царство България, за извършените от тях подвизи. Капитан Стоянов е обявен за Герой на въздушната Ескадра, и е повишен в звание майор, само 2 месеца, след като е произведен в чин капитан. Той е награден с трети орден „За храброст” 2 клас, 3 степен.
Така става единственият български офицер – кавалер на три ордена „За храброст” през Втората световна война. Неговият бял командирски орден „За храброст” е единствен във Въздушните войски, откакто съществува българска бойна авиация. Той се дава само на проявили се старши офицери.
Майор Стоян Стоянов заминава, като командир на Изтребително–щурмовата Школа в Долна Митрополия. Там подготвя нови попълнения за оределите по време на войната, въздушни ята. По съвет на командира на Въздушната ескадра, полковник Борис Гергов и помощник командира на БНА, генерал Фердинанд Козовски, той започва да събира материали за бойната дейност на 3/ 6 орляк през военните 1943-1944 г.
В края на февруари 1945 г. започват да прелитат на летище Балчик новите съветски бойни самолети „Як-9М”, с които трябва да се превъоръжат българските ВВС. През март 1945г. той отива в Балчик, за да приеме 120 съветски самолета. После се учи да лети на тях. Така заменя своя “Месершмит 109” със съветския “Як”. Има щастието да лети на изтребителя на прославения съветски въздушен ас, маршал Александър Покришкин – три пъти герой на Съветския съюз, с който много години по-късно, след като преминава в запаса се среща в Рилския манастир , където работи, като уредник на музея. Усвоил бързо новата съветската авиационна техника, той обучава младите летци да летят на нея. Връща се на летище Долна Митрополия, където го заварва денят на Победата – 9 май 1945 г. Изтребително-щурмовата Школа се мести на летището на казанлъшкото село Цар Асен. Там продължава да обучава млади летци до есента, когато му нареждат да замине за Сливен, където временно е разположен на летище Батмиш 36-ти изтребителен авиополк. Отново го назначават за негов командир. През лятото на 1946 г. полкът се пребазира пак на летище Карлово.
Тук Стоян Стоянов остава до месец декември 1947г., когато го изтеглят в Щаба на ВВС, като инспектор на изтребителната авиация, със звание подполковник. След това е назначен последователно за началник бойна подготовка на ВВС, заместник командващ на ПВО с чин полковник, командир на ПВО дивизия, началник на Главния команден пункт на изтребителната авиация, началник на управление “Въздушен спорт” на МНО.
През 1957 г. във връзка със съкращенията в армията, продиктувани от Женевските споразумения, той е уволнен от ВВС и преминава в запаса. След 21 години служба в авиацията, на 42 годишна възраст започва работа, като обикновен строител, за да изхранва семейството си .Успоредно с това работи 5 години и като статист в миманса на Военния театър. След това работи, като статист и осветител в Младежкия театър .
В края на 1961 г. постъпва на работа в Националния военноисторически музей. Заради перфектното му владеене на немски и френски езици е изпратен от Комитета за култура в Рилския манастир, като регистратор в хотела. След три месеца става управител на хотела и като такъв работи 10 години . По-късно е назначен за уредник в музея към Рилския манастир, фондовак и екскурзовод на немски език. На тази длъжност изкарва още 10 години Участва в организирането на различни изложби в чужбина – Източен Берлин, Виена, Брюксел, Мюнхен, Щутгард.
В Рилския манастир написва своята прочута мемоарна книга “Ние бранихме тебе, София“, която излиза под печат през 1972 г. с 15 годишно закъснение. Тя на два пъти е била спирана от комунистическата цензура с мотив да не се обидят САЩ и да не се хвали толкова много „първата жива торпила на българската авиация”, капитан Димитър Списаревски. Книгата обаче се превръща в бестселър за кратко време и претърпява няколко издания.
През 1992 г. президентът на република България, д-р Жельо Желев по предложение на министъра на отбраната Димитър Луджев, удостоява с генералско звание 80 годишния ветеран от войната. Макар и позакъсняло това признание трогва прославения летец. В залеза на своя живот той разбира , че няма забрава за другарите му, които изгоряха като факли в небето на България, за да спасят населението й от смъртта .На 13 март 1997г. най-добрият въздушен боец на Царство България, генерал-майор от запаса Стоян Стоянов умира в Карлово, където живее през последните години от живота си със своята съпруга Мина в бащината и къща.
Имах невероятното щастие, като началник на Военния клуб в Карлово да стана близък с този необикновен човек и неговата съпруга Мина. Имах и честта да го изпратя по последния ме земен път. Прославеният въздушен ас бе погребан с военни почести в гробищата на град Карлово, както подобава на един герой от Втората световна война. Ковчегът с тленните му останки бе носен от генералите от ВВС Михов, Парапунов, Цветков, а изтребители от авиобаза Граф Игнатиево минаха с бръснещ полет над гробището вКарлово и накараха и най-коравите мъже да проронят сълзи.
Защото такива летци и родолюбци, като генерал майор Стоян Стоянов се раждат веднъж на 100 години. Името му е включено в световната енциклопедия на асовете на въздушния бой през Втората световна война, издадена на няколко езика
