ЕДНА НЕРАЗКАЗАНА ДОСЕГА ИСТОРИЯ ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА!
Историята е по време на Балканската война. Ортакьойска /Ивайловградска/ околия, в състава на която влиза и Горно Юбрюерен /Горноселци/, е в пределите на Османската империя. В състава на турската войска вземат и българи от тези територии.
Един такъв българин взет в турската войска, е и Георги Бодуров /всички в селото го знаем като дядо Бодур/.
Дядо Бодур беше много колоритна личност. Спомням си го смътно като малко дете, като седеше на мегдана в нашата „Горната махала“. А ни беше и съсед – само пътя делеше къщите ни. Той винаги разказваше разни истории и на нас ни беше много забавно. Но това, което искам да разкажа тук и което е свързано с Балканската война, ми го разказа леля Йорданка.
Дядо Бодур е разказвал следната история за участието си в турската войска, по време на войната:
„Те историите и несгодите като турски войник са много, но ей това се случи при едно сражение с българската войска. Боят се водеше на границата със Стара България. Българите са горе на високото при Куртален /Вълче поле/, а ние сме долу в ниското – при Лозен и Малко градище. Ние сме много повече, но те бяха на високото и в много по-добра позиция. По едно време чуваме от българска страна: „Напред“ На нож“! Турците питат: „Какво казват вашите гяури“? Казват: „По пет на нож“! Турците се юрнаха да бягат, да отстъпват. Само един турчин се намери ербап, не отстъпва, а млати с картечницата. Изтрепа доста българи. Те искаха да го заловят жив, за да наберат информация за турските позиции, но като видяха колко народ изтрепа, убиха го.
Бяхме доста българи в турската войска. Да не мислите, че ще стреляме срещу тях? Но все пак трябва да стреляме, че иначе турците нас ще убият. И гледаме да стреляме във въздуха.
След това сражение се изтеглихме към Одрин. Българската войска блокира Одрин. Голям глад настъпи. Ядяхме, каквото намерим. Убиваха и конете, за да има какво да се яде.
Добре, че имах в мене златни турски лири. С още един българин, успяхме да избягаме от Одрин. Намерихме един грък, дадохме му лирите. Той успя да ни изведе от града и ни приведе до границата. Така се спасихме. И се прибрах в Горноселци. Тогава вече имах семейство. Беше се родил Димитър, който беше на 2-3 годинки. Голямо тегло беше, но имах късмет, да се спася.“
Така завършва разказа дядо Бодур, който леля е чула от него.
Дядо Георги Бодуров създава голяма челяд и доживя до дълбока старост.
Къщата му беше най-голямата, най-личната в селото. За съжаление, тъне в разруха! Но времето е неумолимо!
Историята разказа: Мария Бояджиева.
Снимка: Къщата на Георги Бодуров.
