ДО ОДРИН И ОБРАТНО С ПРОТИВОРЕЧИВИ ЧУВСТВА
доц.д-р Петър Ненков
Заедно с група запасни офицери и сержанти и членове на техните семейства пред време посетихме Одрин. Овладяването на Одринската крепост на 13/ 26 март 1913 г. донася световна слава на българското военно изкуство и на Българската армия. То кара в Одрин да пристигнат военни делегации от Русия, САЩ, Германия, Холандия, Белгия, Аржентина, Япония, Италия, Испания, Франция и други страни, за да се поучат от българския военен опит. Те са силно озадачени, как най-силната крепост в Югоизточна Европа, обявена от военните специалисти за непревземаема, е овладяна от българите след двудневен щурм. Българските нововъведения във военното дело, използвани при превземането на крепостта се изучават и прилагат по-късно, в други войни. Европейските вестници пишат с чувство на респект, че България се превръща в 7-мата Велика сила, а българските воини са наречени, заради своите високи бойни качества – „прусаците на Балканите.“
В Одрин посетихме Мемориала на Шукри паша, който е един от най-новите военни музеи на Турция. Открит е през ноември 2000 г. в Каик табия, извисяваща се величествено над града. Очаквах да видя в Музея обективно поднесена истина за битката за Одрин. Уви! Експозицията съчетава в себе си фотоси, картини, експозета и манекени, облечени в турски военни униформи и национални носии.
Тя разказва за обсадата и овладяването на крепостта, но целенасочено и тенденциозно изкривява фактите. Записаната на турски език, беседа прославя коменданта на Одрин Шукри паша, като голям пълководец. Той е наречен „гаази” – тоест – победител, който в условията на тежка обсада, близо половин година отблъсква атаките на българските и сръбските дивизии и предава крепостта, не защото бил победен, а защото бил воден от състрадание към населението на Одрин, за да не страда то от лишенията и да не дава повече жертви! Парадоксално, но факт!
От историята обаче знаем друго, че Шукри паша, след извършения пробив в Източния сектор на крепостта от войските на генерал-майор Георги Вазов, на 13 март 1913 г. капитулира и предава безславно града заедно 33 500 воини , 413 оръдия, 12 240 пушки, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество!?
Нещо друго обаче ме шокира повече! В Музея видях картини, на които български войници извършват нечувани жестокости и зверства.
На една от тях е изобразен разярен български воин, който избива цяло турско семейство. След като е заклал мъжа, разпорва корема на бременна му жена и набучва нероденото й бебе на своята сабя. На друга графика видях възрастен турчин да държи невръстно дете, а български офицер да го разстрелва от упор с пистолет! На трета рисунка, е показано, как българските артилеристи умишлено се целят в къщите на града, за да избиват със своите снаряди беззащитното местно население !?
Ако това е така, чудно защо, най-голямата и най-лесно поразима „мишена” в града – величествената джамия „Султан селим” – почти не е пострадала от мощния български артилерийски обстрел?
Такива жестокости наистина има в нашата история, но те са извършени не от българските войници в Балканската война, а от надъхания с верски фанатизъм башибозук по време на Априлското въстание от 1876г. в Клисура, Перушица, Батак и Панагюрище през Руско-турската война 1877-1878г., през Междусъюзническата война -1913 г. в Беломорска и Одринска Тракия при гоненията на тракийските българи и още безброй примери от робството, в които поробителите показват истинския си зверски лик и извършват дива вакханалия от животински страсти над българите.
Възпитанието в дух на национализъм на турските младежи, които идват от всички краища на родината си, за да се поклонят в Мемориала на Шукри паша е хубаво нещо, но според мен то не трябва да става , за сметка на историческата истина и да насажда омраза към нас, българите, които сме победители в тази война.
Защото истината има съвсем друга окраска! След превземането на Одрин, по заповед на генерал-майор Георги Вазов се отварят артелните складове, за да се нахранят прегладнелите кадъни и турските деца, които часове наред обсаждат полевите кухни на българските полкове с тъжни очи и се редят на дълги опашки с протегнати канчета в ръце.
Нещо повече, когато командващият 2-ра армия, генерал-лейтенант Никола Иванов връща сабята на предалия се в плен Шукри паша, в знак на уважение, както повеляват правилата на военната етика и отношението към поваления противник, но не му спестява критичната забележка, за неговата заповед да се запалят мостовете и складовете с хранителни продукти и боеприпаси . Според генерал Никола Иванов, това е безсмислена постъпка, обричаща населението на града и турските военнопленници на гладна смърт!
И като си помисля, че само преди няколко години един известен историк и бивш министър на просветата поде кампания у нас да си пренапишем историята заедно с историци от съседните балкански страни и да изхвърлим от нея събитията, които ни разединяват и насаждат омраза, а един инициативен комитет реши да издигне идеята за построяване на паметник на главорезите на Сюлейман паша, загинали на Шипка в Руско-турската Освободителна война 1877-1878г, които потопяват в огън и кръв цяла Тракия, в замяна на паметник на загиналите български воини при Одрин в Балканската война, ми става още по-тъжно и обидно от това злоумишлено фалшифициране на историята и превръщането от турските историци на едно тежко поражение в славна победа?
Още повече, че българският войник кара военните кореспонденти да го опишат по време на Балканската война 1912-1913 г., като хуманен и състрадателен човек, който не изпитва омраза и злоба към пленените и ранени турски войници, въпреки петте века на робство, изпълнени с жестокост и насилие.
Този факт потвърждава в интервю пред руски журналист дори плененият от българите при село Мерхамлъ, в долното течение на река Марица, командир на Кърджалийския турски корпус, Мехмед Явер паша.
Чудно ми е тогава, защо никой от известните български историци и политолози не е протестирал досега срещу фалшифицирането на фактите около обсадата и превземането на Одрин и представянето на българския войник, като дивак и варварин?
Нравствено задължение на всеки българин е да познава добре историята на своя народ и да се гордее с великите примери в нея. Те ни карат да се самоуважаваме, въпреки малките параметри на страната ни, като площ и население. Това задължение важи още повече за нашите политици !!!
Защото ако ние не се уважаваме и не реагираме адекватно на историческата неправда, още повече по повод едно събитие, което обединява, като във фокус всичко най-хубаво в българската народопсихология, то едва ли ще можем да накараме другите народи да ни уважават и да ни имат за равни на себе си!
И още не нещо ! С искрено изумление наблюдавах, как много български туристи, усмихнати се снимат за спомен пред паметника на Шукри паша, издигнат пред Музея в Одрин. Същият този Мехмед Шукри паша през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, като началник на одринския гарнизон удавя в огън и кръв изконния порив на българите за свобода в Странджа и Одринска Тракия.
Незнанието обаче не е оправдание за тази гаргара с историята!? Такива са фактите на историческата истина, а когато фактите говорят и боговете мълчат!!!
