БУНТОВНИТЕ БЪЛГАРКИ, ЖЕНИТЕ ХАЙДУТИ И ВОЕВОДИ (част II)

…Да хванеш Балкана и да се биеш за една химера – свободата, която от векове никой не е познавал, не е вкусвал… Но те са били непоколебими:

Румена войвода – Царицата на Осогово. „Тънка, висока, с удивително тънка половина, лице черномурно, с червенина, очи черни, коси черни, тънки черни вежди, като изписани…; не беше едра, ама кескин (силна, здрава)” – така я описва мъжът й Георги. Нейният глас бил силен и звучен „като чан“, чувал се на разстояние три часа път, умеела да го преправя да звучи като животински рев. Отлично си служела с оръжието още от дете.

Янка войвода – живяла в началото на XV век. Според предания била от болярски род – дъщеря на влиятелен велможа от Красново, Пловдивско. От оцелелите бойци на баща си сформирала своя дружина, която предвождала в борбата срещу османските поробители. Действала в Същинска Средна гора и в Централна Стара планина. Счита се, че река Луда Яна е наречена на непокорната девойка. Легендата разказва, че в последното си сражение Янка, за да не бъде заловена жива, се хвърлила

в реката…

Мария Карастоянова – Мария хайдутка. Тя е родена в началото на 40-те години на XIX в. в Белоградчишко и била дъщеря на хайдушкия воевода Кара Стоян. Баща й действал с голяма чета в Западна България. Когато пораснала, Мария се присъединила към него. През 1862 г. Кара Стоян се включил с дружината си в Първата българска легия на Раковски в Белград.

Ангелина Байрактарката – ехо също от черния XV век. Народна песен разказва как мома Ангелина с червен байрак в лявата си ръка предвожда българската войска в битка в Балкана.

Марийка Маркова Попгеоргиева – Рошко. Тя е сестра на легендарния хайдутин Ильо войвода (1805-1898). Излиза в гората като байрактарка на брат си, след като турци започват да наобикалят нея и сестра й, а братята Ильо и Станко ги прогонват. За отмъщение турците убиват Станко. Мария е байрактарка на брат си в периода 1827-1828 г. С акциите си четата се включва в гръцкото националноосвободително движение, а по-късно се присъединява към Първата българска легия на Раковски в Белград. Мария стига и край Севастопол, където брат й Ильо войвода предвожда Македонския батальон по време на Кримската война. Мария доживява свободата и умира през 1916 г. в село Рила.

/следва продължение/