Винаги съм имал особени симпатии към Стар Бешенов и банатските българи – дали заради начина, по който успяват да запазят книжнината си, дали заради гостоприемството, което срещнах там при проучванията ми, а впоследствие и при представянето на книгата „50 места от българската история отвъд България“.  Още при първото ми посещение видях срещу църквата в центъра на Стар Бешенов красив паметник на свещеник – на него беше изписано името на Никола Станиславич. Днес ще ви разкажа за една от най-значимите личности в историята на банатските българи – духовният водач на българите, потърсили свободата на териториите на Банат.

Никола Станиславич е роден на 8 май 1694 г. в Крайова. Майка му и баща му са българи павликяни, като са били достатъчно заможни, за да осигурят на сина си добро образование. Младият Никола учи в Илирийския колеж в Лорето, Италия. Още от ранна възраст става част от ордена на францисканците, а едва на 23 годишна възраст вече е и ръкоположен за свещеник. Личностните и духовните качества на Никола Станиславич му осигуряват възможността да участва на форум в Рим, а на 31 години става и един от най-младите епископи. Ръкоположен е за никополски епископ със седалище в Крайова.

Никола Станиславич е потомък на чипровски католици, което в онези времена било особено опасно. След неуспеха на Чипровското въстание е издадена заповед от султана те да бъдат преследвани и убивани навсякъде на територията на Османската империя. Въпреки тези трудности той не се предава и започва усилена дейност, насочена към увеличването на малобройното българско паство отвъд Дунава. Според историческите източници за период от пет години е успял да спаси близо 2 000 павликяни от селата около Никопол и Свищов.

Като добър оратор и пламенен проповедник Никола Станиславич успява да събере около себе си голяма група българи последователи. Последиците от Чипровското въстание още се усещали, когато той ще направи опит заедно с доброволците около него да навлезе в българските земи и да ги освободи от османците. Едно по-голямо събитие, а именно изтласкването на австрийците от османците през 1737 г., ще осуети плана му и ще наложи изселването на тази група българи към Банат.

Близо 300 семейства ще се заселят в ранната пролет на 1738 г. по земите на Банат. Бягащи от османците и търсещи по-добър живот, на тях им е нужна духовна фигура, която да ги обедини и да им помогне да преодолеят трудностите. Тази обединителна фигура е Никола Станиславич. Заедно с него те основават Стар Бешенов, като за рождена дата се приема 3 март 1738, когато за първи път е извършено кръщене там – първото кръстено дете се казва Йоан Русинов. Въпреки че са далеч от османците, животът в Стар Бешенов не е лесен, а студът и гладът взимат своите жертви. Никола Станиславич успява да използва лидерските си и духовни качества, като инициира редица делегации с цел придобиването на нови обработваеми земи на българите не само от Стар Бешенов, но и от Винга, успява и да осигури редица намалени държавни задължения, за да може общността на банатските българи да оцелее.

Неведнъж в тази статия стана дума за духовните и лидерските качества на Никола Станиславич. Те му помагат и да достигне до поста на католически епископ в Тимишоара, чрез който успява още повече да помага на банатските българи. Един от най-значимите представители на тази общност умира през 1750 г. , а за значимостта му за Банат доказателство е и фактът, че е погребан в криптата на катедралата в Тимишоара, като на гроба му е изписано „Тук почива брат Никола Станиславич, монах от провинцията на България и Влахия“.

Местата, на които можете да отдаде почит на духовния водач на банатските българи са:

• На гроба му в Катедралата в центъра на Тимишоара, Румъния;
• Пред паметника му в центъра на Стар Бешенов;
• Пред паметната плоча в църквата на Стар Бешенов.