На 11 март 1739 година в Котел е роден Софроний Врачански – първи последовател на делото на Паисий Хилендарски
доц. д-р Петър Ненков
Стойко Владиславов е роден на 11 март 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец. Завършва училище в родния си град. През 1762 г. е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел.
Голямо влияние върху дейността му оказва срещата с Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.
Пътува до Света гора през периода 1770-1775г. През 1792 г. напуска Котел и служи, като свещеник в енорията в Карнобат. Посещава Цариград и други градове и знания и трупа житейски опит.
През 1794 г.се замонашва в Къпиновския манастир.На 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний Врачански. Там развива активна обществена дейност. Поддържа връзки с гръцките среди. След размириците през 1797 г. във Враца, той напуска града и заминава за Видин, където по това време управлява османския феодал Осман Пазвантоглу. Тук живее три години.
През 1803 г. Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи, като висше духовно лице. През Руско-турската война 1806-1812 г. влиза във връзка с руското командване.
През последните години от своя живот се оттегля в манастир край Букурещ. В манастира написва „Неделник“- сборник с църковно -славянски поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината.Книгата е отпечатана в град Ръмник-Вълча през 1806г.
С нея се поставя началото на новобългарската печатна книга и налага българския говорим език, като книжовен. Софроний е един от създателите на съвременния български език и литература.
През 1805 г. написва и сборника „Неделное евангелское толкование“, „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“.
Тези творби превръщат Софроний в най-видния представител на българската литераура от началото на XIX век. Той се проявява, като калиграф и художник и оставя за поколенията своя автопортрет с епископски одежди. Умира на 23 септември 1813 г. в Букурещ.
Същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.
