На 10 март 1872 година в град Струга е роден Христо Матов – ръководен деец на ВМОРО и един от лидерите на Върховния Македоно-Одрински комитет
доц. д-р Петър Ненков
Христо Матов е роден на 10 март 1872 година в македонския град Струга. Родителите му Апостол Матов и Петра имат общо 11 деца, но до пълнолетие достигат шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева.
Христо Матов е родственик и на Царевна Миладинова. Христо Матов е особено близък с брат си Милан Матов, който е шест години по-млад от него, също виден деец на ВМОРО.
Първоначално Христо Матов учи в родния си град, а по-късно става един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия.
След завършването за кратко е директор на българското педагогическо училище в Сяр. През 1894 година отхвърля предложението на Даме Груев и Иван Хаджиниколов да се присъедини към новосъздадената ВМОРО, но след Четническата акция на Македонския комитет преосмисля решението си и на 25 август 1895 година влиза в организацията
За кратко замества Гьорче Петров, като член на ЦК на ВМОРО. После преподава в Педагогическото българско училище в Скопие, като през 1896 година посвещава 15-годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО. Назначен е за директор на гимназията през периода 1898-1901 година.
През 1897 година Матов под псевдонима Дримколов издава брошурата „Сръбските претенции в Западна България“, в която доказва българщината на славянското население в Македония и отхвърля, като несъстоятелни твърденията, че то е сръбско.
Учителства в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. От 1895 до 1898 година е училищен инспектор в Скопската епархия. От 1896 до 1901 година е член на ЦК на ВМОРО.
В Скопие през 1897 година издава хектографирания вестник „Санстефанска България“, в който открито защитава идеята за присъединяване на Македония към Княжество България.
През периода 1901 – 1902 е заточен в Бодрум кале, Мала Азия. През 1902 година е член на Задграничното представителство, после окръжен ръководител на революционната организация в Скопие. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план за организиране и провеждане на Илинденско-Преображенското въстание- 1903 г., изработен по време на заточението му в Бодрум кале.
На Съвещателното събрание на ВМОРО в София през декември 1906 година е повторно избран за член на задграничното представителство.През 1910 година написва брошурата „Писма за Македония“.
През периода 1911-1912 година публикува във вестник „Вардар“ студията „Пропуснати случаи“, в която изрежда, кога България е трябвало да се намеси с война, за да реши Македонския въпрос.
В Балканската война 1912-1913 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение, като служи в нестроевата рота на 9-та Велешка опълченска дружина. За проявена храброст е награден със сребърен кръст с корона „За военна заслуга“ и с орден „Свети Александър“ VI степен.
След Междусъюзническата война- 1913 г. Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля държавите в Европа.
През Първата световна война 1915-1918 г. служи в Щаба на Българската армия и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник „Родина“.
Христо Матов се изявява, като ярък изследовател фолклорист, филолог и публицист. Той дружи с поета Пейо Яворов и става свидетел на неговата житейска драма след самоубийството на жена му Лора Каравелова.
През 1917 г. издава студия, в която се казва, че възприетата от българската дипломация позиция не само по Македонския въпрос, но и по Българския национален въпрос, като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение.
Христо Силянов го нарича: „Един просветен бъдещ вожд с значителна литературна култура, с любов към народната поезия и с оригинално писателско перо. Със спартански добродетели в частния си живот, строг към себе си и към другите, необикновено упорит в мненията си, Матов се издигна бързо и зае, наред с Гьорче Петров , място на пръв теоретик на Македонската революция. От неколцината великани той работи най-дълго време, преживя и Общоевропейската война и остави светъл спомен, незатъмнен от никакво петно!”
Христо Матов умира на 10 февруари 1922 година в София, на 49 годишна възраст.
