Маргарита Бибич. Навярно това име не говори нищо за повечето от вас. Една българка от Банат, оставила дълбока следа с меценатската си дейност, както и най-голямата благотворителна фондация на територията на Австрийската империя. В навечерието на новата година ще ви разкажем, а надяваме се и накараме, да правите повече добро.

Но да се върнем няколко века назад. Самата фамилия Бибич има доста дълга история, като според различните източници тази благородническа фамилия датира още от XIV век. Копиловци е малко селце на тридесетина километра от Чипровци. В наши дни населението му е едва около 500 души, докато през XV-XVII век, когато представители на фамилията Бибич се заселват там, то то е над 1 500 души, по-голямата част, от които – католици. Скоро обаче избухва Чипровското въстание (1688 г.) и много българи от района трябва да се спасят с бягство от турското отмъщение. Преселниците от Чипровско основават и първите две големи български колонии – в градовете Долни Винц и Дева. Именно в Дева се установява и благородническата фамилия Бибич.

Якоб Бибич е сред най-силните хора в околността. Дори става заместник окръжен управител на Арад и е избран за императорски съветник. Рано овдовява, когато се запознава с Маргарита и с която се венчават в първата църква на чипровските българи – тази във Винга. Самата Маргарита също е с чипровско потекло. И докато нейният съпруг се занимава с подпомагането на заселването на обезлюдените банатски земи, то тя започва да играе водеща роля в създадената през 1750 г. фондация „Якоб и Маргарита Бибич“. Още от самото начало със събраните от фондацията средства се построяват църква и училище – двете основни колони на банатските българи.

Няколко години по-късно Якоб умира и Маргарита Бибич остава сама да се разпорежда със семейните земи и с управлението на фондацията. Наред с довършването и поддържането на вече построените болница и училище в Сънтана, тя прави огромно дарение, с което да подпомогне създаването и обзавеждането на болница в Тимишоара. И един любопитен факт, болницата съществува и в наши дни. В следващите години Маргарита Бибич ще продаде по-голямата част от семейното имущество, за да се фокусира изцяло върху делата на своята фондация. Подпомага активно общината във Винга, както и българските семейства там, особено тези с останали вдовици.

Маргарита Бибич не спира да помага на хората в нужда от банатския регион до последния си дъх. Дори след смъртта ѝ основаната от нея фондация не спира да помага за осигуряването на безплатно образование  в Банатския район. Със средствата на фондация „Маргарита Бибич“ е изградена и гимназия в град Арад, която дълги години носи нейното име, а днес нейното име носи площадът пред нея.

В наши дни, за съжаление, е невъзможно да посетим нейната гробница. Когато Маргарита умира на 3 декември 1777 г.  в Тимишоара, тя е погребана с големи почести в катедралата в центъра на града. След модернизацията ѝ през 1926 г. обаче самата гробница е зазидана и няма как да се види.

Маргарита Бибич ще остави силна следа не само сред банатските българи. Въпреки повратностите на живота ѝ и това, че остава на два пъти вдовица, тя не се сломява. Успява да помогне на десетки хора в нужда, да финансира строежите на църкви, училища и болници, както и да осигури безплатно образование и интернат за 40 деца с едно условие – поне 3 от тях да бъдат българчета.

Можете да почете Маргарита Бибич, като посетите:

• Катедралата в центъра на Тимишоара, в която тя е погребана;
• В комплекса от училище, манастир и парклис, част от „Благочестивите училища“, като на входа на параклиса са изписани имената на нея и съпруга ѝ.