Глазгоу, най-големият град в Шотландия, е скован от студ. Кевин Бари Дъфин е нахлупил шапката си до очите,  докато се опитва с чаша горещо кафе да стопли пръстите на ръцете си. На уговорената среща се появява с широка усмивка, но погледът му издава тъга.

„Започнах с кодеин, а когато станах на 26, минах на хероин. От 4 години съм на кокаин. Имах трудно детство. Започнах да вземам наркотици, за да облекча болката“, разказва бездомникът.

Кевин е един от стотиците шотландци без покрив над главата. На фона на строгите икономии и резки съкращения на бюджетите на местните власти, броят на бездомниците в страната през последните години нарасна значително.

Шотландското правителство се ангажира да реши проблема с бездомните хора, но актуалните статистически данни рисуват тревожна картина: през 2018 са регистрирани почти 200 смъртни случая на бездомници. А това представлява увеличение с 19% за една година. Смъртността в Шотландия сега е двойно по-висока от тази в Англия – най-многолюдната нация в Обединеното кралство. От Националната статистическа служба на Шотландия признават, че тези цифри дори не отразяват реалния брой на случаите. Вероятно те са много повече.

Самият Кевин казва: „Откакто живея в Глазгоу, съм бил поне 15 пъти на крачка от смъртта – заради предозиране. Но всеки път ме връщаха към живота.“ И той не е изолиран случай: от 195 смъртни случая през 2018 година повече от половината са били свързани с наркотици. В Шотландия сред бездомните е много популярно инжектирането на смес от хероин и кокаин – т.нар. „снежна топка“. Случаите на ХИВ са се увеличили десетократно, което е свързано именно с тази практика, твърдят властите. А Кевин е един от потърпевшите. Той, подобно на много други, е хванат в капана на две национални трагедии: бездомните и използването на наркотици. В Европа Шотландия е с най-високата смъртност, причинена от наркотици: 218 души на 1 милион население.

Решаването на този проблем е от ключово значение и за намаляване на смъртността сред бездомните, казват експертите. Сред предложените мерки са: декриминализиране на притежанието на малки количества наркотици за лична употреба; въвеждане на „помещения за безопасна консумация“, където зависимите да са под надзора на професионалисти; предписването на заместващи лекарства като метадон.

Но основните причини са други. Зад злоупотребата с наркотици и живота на улицата почти винаги се крие някаква лична травма. „Много от тези хора имат психични проблеми и се нуждаят от лечение“, казва Пол Макмилан, доброволец от гражданската инициатива от Глазгоу „See The Invisibles“.

Всяка седмица активисти на организацията обикалят улиците, предлагайки на бездомниците дрехи, храна, спални чували. По този начин те им помагат да се преборят и с още едно, не по-малко зло: изолацията и самотата.

И доброволците не са вълшебници

Настаняването на бездомните в приюти е важна стъпка за намаляване на смъртните случаи. Но практиката показва, че и тези временни убежища не са особено сигурни места: зачестяват съобщенията за насилие, за масово дрогиране на обитателите им и за възникването на спорове и скандали помежду им. „Всяка вечер някой може да разбие вратата на приюта и много от бездомните се чувстват по-сигурни на улицата“, добавя Макмилън.

По неговите думи на тези хора трябва да бъде осигурена и професионална помощ от психолози. Той се позовава на статистиката, според която 12% от смъртните случаи през 2018 година се дължат на самоубийства.

За съжаление много хора като Кевин имат лош опит с властите. „Отне ми година и половина, за да се боря с тях – да получа тези документи… Шест месеца трябваше да спя на улицата, за да докажа, че съм бездомник“, разказва той за ДВ.

За „Shelter Scotland“, водеща благотворителна организация за бездомни, това е неприемливо. „Проблем е, че няма механизъм, с който правителството да принуди местните власти да следват закона. Трябва да има някаква форма на санкция срещу местните власти“, казва за ДВ директорът на организацията Греъм Браун.

От Общинския съвет на Глазгоу признават, че трябва да подобрят условията, като същевременно посочват, че са поставили началото на проекта „Алианс за решаване на проблема с живота на улицата“ – с участието на доброволчески и частни организации. Междинна цел е до следващата година бездомните, спящи направо на улицата, да намалеят със 75 процента, а до 2030 година тази гледка съвсем да изчезне от улиците на шотландските градове.