Първата българска марка бира “Каменица” става на 140 години АГРОНОВИНИ

Първата българска марка бира “Каменица” става на 140 години

Първата българска бира “Каменица” тази година става на 140 години. Историята на пивото започва през 1876 г. в Пловдив, когато швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер започват да варят бира в домашни условия.

Бира КаменицаДвамата работят като специалисти при изграждането на Барон-Хиршовата железница. Фрик, който е роден в селището Машванден край швейцарския град Цюрих, има техническо образование и работи като механик и технолог, а в железницата – като локомотивен майстор. Сулцер е от Винтертур, Швейцария и е нает в железницата като локомотивен машинист. По същото време техен сънародник – Кристиан Август Бомонти, който живее в Османската империя, вече е основал бирена фабрика в Цариград и планира разширяване към Пловдив.

Швейцарците Фрик и Сулцер напускат работата си по
Барон-Хиршовата железница, за да произвеждат бира

Бомонти насърчава Фрик и Сулцер да се заемат с пивоварвство – той вече е основал в Пловдив първите фабрики за преработка на ориз и спирт. Двамата швейцарци са впечатлени от напитката, приемат присърце предприемчивата идея на Бомонти и решават заедно да създадат марката “Каменица”. Макар че към онзи момент за пивоварството в България не се знае почти нищо и начинанието им изглежда като авантюра, през 1876 г. Фрик и Сулцер напускат работата си по строежа на Барон-Хиршовата железница, която към онзи момент вече достига от Саранбей (Септември) до Пловдив. Установяват се в Града под тепетата и през 1879 г. стартират производството на бира.

Най-напред малката им фабрика е разположена в пловдивския квартал “Алтъ тепе”. Там те наемат малка жилищна сграда и варят бирата в обикновени казанчета от по 10 литра. Капацитетът е 100 л бира дневно. През 1881 г. те регистрират първата българска търговска марка бира “Каменица”. Скоро работилницата се оказва тясна и неподходяща и възниква необходимост дейността да се премести на ново място. Бомонти кани Фрик и Сулцер на сериозен разговор и обсъждат заедно важността на мястото за новата пивоварна, вноса на модерни машини, митническия режим, облекченията, които могат да се ползват, тъй като българските власти след Освобождението са силно благоразположени към чуждестранните предприемачи.

“Каменица” е построена върху изчезналия осми хълм на Пловдив

Бомонти помага финансово на сънародниците си и те успяват срещу скромна цена да откупят терен от градските власти. За новата бирена фабрика Фрик и Сулцер избират място, за което се смята, че е изчезналият осми хълм – най-старото тепе на Филипопол. Било е арена на състезания по борба, а през XIX век е било пущинак – мочурливо, обрасло с трева и набраздено със скални издатини. От него постоянно бликала студена подпочвена вода. Някога наричано Петрица, мястото станало известно като Каменица тепе, защото от него били отломявани камъни. Тъкмо тази изворна вода, която бликала от хълма, швейцарците използват за варенето на бирата. Помещенията, където е зрело пивото, били вкопани в гранита на тепето.

За изкопа са наети местни каменари и строители, които бързо издълбават основите на избените помещения. Изкопани са дълбоки кладенци, положени са широки железни тръби, а изворната вода се изпомпва по тях. Днес от някогашното тепе са запазени само основите, но то дава името на пловдивската пивоварна. Обновена, тя стартира през 1883 г. с много модерно за времето си оборудване – бутилиращи линии с общ капацитет от 60 хил. бутилки на час, които дават възможност за рекордно производство. В североизточната част на пивоварната двамата швейцарци обособяват и голяма акациева градина, в която се предлага прясна бира, а мястото бързо става любимо на пловдивчани.

Бирата се пласира в дървени бурета по
25 и 50 литра, доставени от Австрия и Германия

През 1883 г. в Пловдивския окръжен съд е регистрирано събирателното дружество “Фрикъ и Сулцеръ Пивоварница “Каменица”. Най-напред бирената фабрика заема 10 декара, но постепенно се разширява до 13,5 декара. Бирата се пласира в дървени бурета по 25 и 50 литра, специално доставени от Австрия и Германия. През 1885 г. Източнорумелийското правителство отпуска на пивоварната заем от 50 златни турски лири за реконструиране на пивоварната. Парите са вложени в закупуването на нова техника и след модернизацията производството е увеличено двойно до 60 000 литра пиво. През 1892 г. фабриката дебютира с първото добре отлежало тъмно пиво. Събитието е прецедент за производството на бира в цяла България.

Същата година, по време на Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив “Каменица” получава почетен диплом. Година по-късно, през 1893 г. печели златен медал от престижния международен Exposition Internationale de Boissons Fermentes Hygiéniques в Брюксел, като наградата е връчена лично от белгийския крал Леополд II. Българското пиво грабва сребърен медал на Колумбовото изложение в Чикаго, а през 1894 г. отново превзема Брюксел – този път с бронзов медал. През 1895 г. са произведени 140 030 литра, на следващата гоидна – 206 000 литра, а през 1897 г. – 232 000 литра бира.

“Каменица” спира производство по време на войните
и по-късно отваря отново

Алтъ тепе, пивоварна Каменица

Някогашното Алтъ тепе – осмият хълм на Пловдив

В първото десетилетие на новия век управлението на пивоварната се поема от наследниците на Сулцер. Пет години по-късно обемите на производство достигат 1200 хектолитра годишно. Фабриката спира производство по време на войните и по-късно отваря отново, като през 1926 г. производството й достига 320 000 литра. Но в тежките години след Първата световна война спадът в производството на бира смазва всички 18 пивоварни фабрики у нас. Така на 3 април 1927 г. собствениците им решават да основат пивоварен картел, който обаче не успява да преодолее различията и спада в тази индустрия. Четири години след създаването си картелът е заличен.

“Каменица” започва да процъфтява отново през 1936 г., когато акцизът върху пивото е намален. Тогава фабриката вдига производството до 600 000 литра и през 1940 г. претърпява ново разширение и модернизация. Броят на съдовете се увеличава, доставени са два нови агрегата за охлаждане, монтират се метални контейнери в помещението за ферментация. Така годишното производство на бира достига 2, 5 милиона литра.

Преди национализацията работниците и специалистите
в пивоварната са 120 души

През 1943 г. са подменени някои от старите съоръжения – монтирана е нова инсталация за варене на пивото марка “Циман” с капацитет 12 000 литра, доставени са ръчни машини за пълнене на бутилките и 10 алуминиеви съда по 4500 литра, изградена е нова сушилня за малц. Фабриката вдига производството до 5 милиона литра, увеличава и броя на работните места – от 7-8 души, с които пивоварната започва работа при основаването си, преди национализацията работниците и специалистите вече са 120 души.

“Имаме много поводи, които ни карат да се гордеем, че сме част от тази изключителна история, от тази страхотна марка и от невероятното семейство на “Каменица”. Тази година имаме нещо голямо, празнуваме 140 години, и нямам търпение да споделим с вас всички изненади, които сме подготвили, започвайки от новата визия на Каменица, която, надявам се, много от вас вече са видели на пазара”, коментира Владан Матич, изпълнителен директор на “Каменица” АД.

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist